Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  March 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » March » 22
    Дихание в красив акорд
    заплита чувствени воали
    в ръцете на зората.

    Неземен бриз погалва горд
    сантимелталните бокали,
    потънали в позлата.

    Звезди изплакват тихо
    невиждан есенен прашец
    и капят цветно, на сърца.

    Приятелството ни велико
    създава нежен бял дворец
    в градината на любовта.

    Далеч от привидното сиво,
    но близо до туптящото червено,
    стоим една от друга.

    Създаваме си пътища неверни,
    които извървяваме смирено
    чрез телефона и чрез химикала.
    Category: Стихове | Views: 668 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Category: Проза | Views: 707 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Category: Проза | Views: 666 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Пороен дъжд ще отмие греховете
    и от земята ще ги заличи,
    ще капе кръв от ледовете,
    морето в нова багра пак ще оцвети.

    Листа ще капят, клоните ще са самотни,
    ще съхне всяко цвете, всеки храст,
    ще се спотайват и прозорци потни,
    потъвайки в безкрайно нежен мраз.

    Когато легне мъртво, веселото лято,
    на власт ще дойде есента.
    Когато не царува над небето щъркелово ято,
    единствен споменът ще стопля сивата река.
    Category: Стихове | Views: 583 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Когато погледна в очите ти
    виждам хубав и мъничък свят,
    виждам дългата, розова приказка
    от блян на мнозина познат.

    Виждам красива,зелена поляна,
    на която самодива танцуваща
    като слънце и широко засмяна
    нечии подвиг отново празнува.

    Виждам малки листенца от пепел,
    някой Феникс навярно оставил,
    виждам образ - ту тъмен,ту светъл,
    чийто притежател отдавна забравил.

    Виждам малка градина с тревичка,
    покрита с красиви цветя,
    покрай които позната ми птичка
    призовава сама пролетта.

    Виждам бук,под чиято корона
    стар пастир си овцете пасе,
    легнал кротко,отдаващ поклон
    на красиво,безкрайно поле.

    Виждам бял дъжд,прекрасен,пороен,
    жълто слънце и  бяла луна,
    звезден път от смях непресторен
    и кристалночиста сълза.

    Виждам свят,в който Бог не царува,
    но пък виждам и райски врати.
    Бяло облаче,което танцува
    виждам в твойте зелени очи.
    Category: Стихове | Views: 613 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Ненужен спомен плаче безутешно
    в покрития от сажди ъгъл на тавана,
    безпомощен, поел по пътя грешен,
    попил на всяко живо кървавата рана.

    Сам търси отговори тежки,
    откраднати от прашния сандък на вечността,
    прелиства всяка книга смешна
    с корици златни и платинени листа.

    Открива там размазаната маска
    на клоуна от последния спектакъл
    и на сълзите му въодушевено пляска,
    които толкоз дълго да изплаче чакал.

    А снимката със влюбен мускетар
    поглежда и в сърцето му - сълза
    потичаше, припомняйки как стар
    е образа, забравен и сега.

    Ненужен спомен плаче безутешно
    в покрития от сажди ъгъл на тавана,
    ненужен спомен за любов гореща,
    потънала в прахта под сивата стомана.
    Category: Стихове | Views: 610 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Изповядана чиста сълза
    търси път към копнежния унес
    и преписани бели слова
    я провождат по пътя без ерес.
    Булеварда на белия стих,
    от слова и коплети прославен,
    тя отново ще срещне за миг,
    ще събуди душата си слаба.
    И в последната строфа ще слее
    коментара от вечния стон
    на поета, безжизнено тлеещ
    в своя разказ за верния тон.
    И сълзата тогава ще види
    към мечтите й пътя суров,
    цял потънал в импресионизъм
    и за благи надежди готов.
    Category: Стихове | Views: 598 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    На каменния тротоар,
    замръчкан от самотно време
    стоеше циганка с товар
    от тежкото житейско бреме.
    А срещу нея като цар
    се разполага тротоара
    на човещината,
    покрит със златни нишки и коприна,
    тъкана от музата на красотата
    с пришити диаманти и пашмина.
    И нашата нелепа героиня
    мечтаеше да прекоси сама
    пътя делящ наполовина
    красивата и нейната съдба.

    Направи крачка на богиня
    и в миг задърпа я смъртта
    и тя с живота се спомина.
    Така е, кармата е безкомпромисна стена.
    Category: Стихове | Views: 580 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Цигарен пушек
    полита нежно
    към небосклона.

    Живи картини
    заплита важно
    в буковата корона.

    А там далече,
    насред звездите,
    с дима в ръка

    се извисява,
    от хора скрита,
    бездънната ми душа.
    Category: Стихове | Views: 590 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Какво се крие зад тази маска
    със снежнобялата коса,
    която носиш като ужасен,
    изпит от мъки, сив товар?

    Дали усмивка, така прекрасна,
    или света на старостта,
    дали лазури, или смарагди,
    или пък лещникова тъма?

    Свали я утре, щом аз помина
    и покажи се на света.
    Ще бъда зад теб, ще сме двамина.
    Не ще потънеш в самота.
    Category: Стихове | Views: 575 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Добър вечер, как мина денят ти?
    Сети ли се за пристанището ни красиво?
    Сети ли се колко много пъти
    там танцуваха делфините игриви?

    Добър вечер. Помниш ли звездите,
    толкоз гледани от двете ти очи,
    пясъка, попиващ ти сълзите
    и морето с белите коси?

    Добър вечер, чуваш ли вълните,
    пеещи в предишните лета
    с вятъра, люлеещ  корабите
    и снежнобелите им, от сатен платна?

    Добър вечер. Моят ден отмина
    в носталгична сива тишина.
    Спомнях си как времето замина,
    как бързо, бързо отлетя.

    Добър вечер, как мина денят ти?
    Липсват ли ти нашите гори?
    Изпращам картичка, по път е.
    Ще видиш родните си български земи.
    Category: Стихове | Views: 645 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
    Нещастие.Скръб.Самота.
    Невежество.Хора-деца без усмивки.
    Река от измама.Стопена душа.

    Разбити сърца.Разруха.Надежда.
    Борба за живот и живот след смъртта.
    Объркани думи.Слова , скрити в прежда
    от тънката нишка на чиста сълза.

    Отпадъчни мисли.Бруталност.Умора.
    Лъжи и убиди.Коварност.Злина.
    Безжизнени образи.Свят без опора,
    свят,в който не цари радостта.
    Category: Стихове | Views: 556 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)