Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.

Неземен бриз погалва горд
сантимелталните бокали,
потънали в позлата.

Звезди изплакват тихо
невиждан есенен прашец
и капят цветно, на сърца.

Приятелството ни велико
създава нежен бял дворец
в градината на любовта.

Далеч от привидното сиво,
но близо до туптящото червено,
стоим една от друга.

Създаваме си пътища неверни,
които извървяваме смирено
чрез телефона и чрез химикала.

... Read more »

... Read more »

Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.

Листа ще капят, клоните ще са самотни,
ще съхне всяко цвете, всеки храст,
ще се спотайват и прозорци потни,
потъвайки в безкрайно нежен мраз.

Когато легне мъртво, веселото лято,
на власт ще дойде есента.
Когато не царува над небето щъркелово ято,
единствен споменът ще стопля сивата река.

Когато погледна в очите ти
виждам хубав и мъничък свят,
виждам дългата, розова приказка
от блян на мнозина познат.

Виждам красива,зелена поляна,
на която самодива танцуваща
като слънце и широко засмяна
нечии подвиг отново празнува.

Виждам малки листенца от пепел,
някой Феникс навярно оставил,
виждам образ - ту тъмен,ту светъл,
чийто притежател отдавна забравил.

Виждам малка градина с тревичка,
покрита с красиви цветя,
покрай които позната ми птичка
призовава сама пролетта.

Виждам бук,под чиято корона
стар пастир си овцете пасе,
легнал кротко,отдаващ поклон
на красиво,безкрайно поле.

Виждам бял дъжд,прекрасен,пороен,
жълто слънце и  бяла луна,
звезден път от смях непресторен
и кристалночиста сълза.

Виждам свят,в който Бог не царува,
но пък виждам и райски врати.
Бяло облаче,което танцува
виждам в твойте зелени очи.

Ненужен спомен плаче безутешно
в покрития от сажди ъгъл на тавана,
безпомощен, поел по пътя грешен,
попил на всяко живо кървавата рана.

Сам търси отговори тежки,
откраднати от прашния сандък на вечността,
прелиства всяка книга смешна
с корици златни и платинени листа.

Открива там размазаната маска
на клоуна от последния спектакъл
и на сълзите му въодушевено пляска,
които толкоз дълго да изплаче чакал.

А снимката със влюбен мускетар
поглежда и в сърцето му - сълза
потичаше, припомняйки как стар
е образа, забравен и сега.

Ненужен спомен плаче безутешно
в покрития от сажди ъгъл на тавана,
ненужен спомен за любов гореща,
потънала в прахта под сивата стомана.

Изповядана чиста сълза
търси път към копнежния унес
и преписани бели слова
я провождат по пътя без ерес.
Булеварда на белия стих,
от слова и коплети прославен,
тя отново ще срещне за миг,
ще събуди душата си слаба.
И в последната строфа ще слее
коментара от вечния стон
на поета, безжизнено тлеещ
в своя разказ за верния тон.
И сълзата тогава ще види
към мечтите й пътя суров,
цял потънал в импресионизъм
и за благи надежди готов.

На каменния тротоар,
замръчкан от самотно време
стоеше циганка с товар
от тежкото житейско бреме.
А срещу нея като цар
се разполага тротоара
на човещината,
покрит със златни нишки и коприна,
тъкана от музата на красотата
с пришити диаманти и пашмина.
И нашата нелепа героиня
мечтаеше да прекоси сама
пътя делящ наполовина
красивата и нейната съдба.

Направи крачка на богиня
и в миг задърпа я смъртта
и тя с живота се спомина.
Така е, кармата е безкомпромисна стена.

Цигарен пушек
полита нежно
към небосклона.

Живи картини
заплита важно
в буковата корона.

А там далече,
насред звездите,
с дима в ръка

се извисява,
от хора скрита,
бездънната ми душа.

Какво се крие зад тази маска
със снежнобялата коса,
която носиш като ужасен,
изпит от мъки, сив товар?

Дали усмивка, така прекрасна,
или света на старостта,
дали лазури, или смарагди,
или пък лещникова тъма?

Свали я утре, щом аз помина
и покажи се на света.
Ще бъда зад теб, ще сме двамина.
Не ще потънеш в самота.

Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?

Добър вечер. Помниш ли звездите,
толкоз гледани от двете ти очи,
пясъка, попиващ ти сълзите
и морето с белите коси?

Добър вечер, чуваш ли вълните,
пеещи в предишните лета
с вятъра, люлеещ  корабите
и снежнобелите им, от сатен платна?

Добър вечер. Моят ден отмина
в носталгична сива тишина.
Спомнях си как времето замина,
как бързо, бързо отлетя.

Добър вечер, как мина денят ти?
Липсват ли ти нашите гори?
Изпращам картичка, по път е.
Ще видиш родните си български земи.

Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие.Скръб.Самота.
Невежество.Хора-деца без усмивки.
Река от измама.Стопена душа.

Разбити сърца.Разруха.Надежда.
Борба за живот и живот след смъртта.
Объркани думи.Слова , скрити в прежда
от тънката нишка на чиста сълза.

Отпадъчни мисли.Бруталност.Умора.
Лъжи и убиди.Коварност.Злина.
Безжизнени образи.Свят без опора,
свят,в който не цари радостта.