Когато погледна в очите ти
виждам хубав и мъничък свят,
виждам дългата, розова приказка
от блян на мнозина познат.
Виждам красива,зелена поляна,
на която самодива танцуваща
като слънце и широко засмяна
нечии подвиг отново празнува.
Виждам малки листенца от пепел,
някой Феникс навярно оставил,
виждам образ - ту тъмен,ту светъл,
чийто притежател отдавна забравил.
Виждам малка градина с тревичка,
покрита с красиви цветя,
покрай които позната ми птичка
призовава сама пролетта.
Виждам бук,под чиято корона
стар пастир си овцете пасе,
легнал кротко,отдаващ поклон
на красиво,безкрайно поле.
Виждам бял дъжд,прекрасен,пороен,
жълто слънце и бяла луна,
звезден път от смях непресторен
и кристалночиста сълза.
Виждам свят,в който Бог не царува,
но пък виждам и райски врати.
Бяло облаче,което танцува
виждам в твойте зелени очи.
|
