Нощта оглеждаше се сънена. Извираха листенцата от пепел. Танцуваше цигулената струна. В очите блесна образ светъл. Усетих те - до мен рисуваше дъгата. Познах те - приятелката стара - Самотата..
Понечих да избягам, но не можех. Прегърнах те. За сетен път заплаках. Потръпна сивата ми кожа. Отново влюбена съм.. в мрака.
