Здравей, мое светещо минало, здравей, мое паметно детство! Ти дойде от великите спомени да ме сетиш за моето кметство,
на което глава бе играта. Ти отново показваш ритмично - как си пуках сама колената, как танцувах с приятел комично,
как брояхме тъй лесно звездите, как се смяхме сърдечно с приятел, как разплитахме с татко юздите на последният кон - обаятел.
С топли ласки ти пак ме погали, подари ми отново любов и покри ме с пустинни воали на ликуващ, красив послеслов.
И отново сълзите ми глътна, /а душата потръпна в копнеж/, пресуши и дълбоката мъка с твоят чист водопаден гърмеж.
Ти покани ме тук тази нощ с тази свята, пречиста мелодия на цигулки и тюлен разкош в чиста чаена церемония..
..и издигна сърцето ми пак към звездите. И нямаше мрак.
Category:
Стихове
|
Views:
590
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2010-03-29
|
|