Здравей, мое светещо минало,
здравей, мое паметно детство!
Ти дойде от великите спомени
да ме сетиш за моето кметство,
на което глава бе играта.
Ти отново показваш ритмично -
как си пуках сама колената,
как танцувах с приятел комично,
как брояхме тъй лесно звездите,
как се смяхме сърдечно с приятел,
как разплитахме с татко юздите
на последният кон - обаятел.
С топли ласки ти пак ме погали,
подари ми отново любов
и покри ме с пустинни воали
на ликуващ, красив послеслов.
И отново сълзите ми глътна,
/а душата потръпна в копнеж/,
пресуши и дълбоката мъка
с твоят чист водопаден гърмеж.
Ти покани ме тук тази нощ
с тази свята, пречиста мелодия
на цигулки и тюлен разкош
в чиста чаена церемония..
..и издигна сърцето ми пак
към звездите. И нямаше мрак.
|
