Защото аз не искам да греша.
Не искам да пристъпвам громко.
Не искам кървава душа,
оставила безжизнени отломки.

Защото искам да живея
в изпълнен с радости и смях
свят - цветен. Да, копнея
да тъна в мир и доброта.

Защото аз не искам болка.
Не искам да ранявам бедните
създания на майката Природа.
Не искам да не виждат слепите.

Не искам този свят да бъде мъчен.
Не искам черно було да ни гали всяка нощ.
Не искам любовта да е отлъчена.
Не искам всеки ден да бъде лош.

Защото искам да забравя.
Защото искам да простя.
Да бъде светло си мечтая,
да грейне нещо в тази тъмнина.

Ще се преродя.
Ще бъда пламъче ситно
в перата на Феникса.

Тъгата ще стопя.
Ще тлея безжизнено.
Ще гледам към залеза.

Ще срещам рисунките
на детските ми мечти.
Ще се смея епически.

Ще разказвам за Инките.
Ще създавам встрани
живот аскетически.