Червена нишка. Красота,
създадена от ордена на Феникс.
Прогонена студена тишина.
Килим от пъстри грехота и обич.

Отрони се душата - полетя
надолу към бездишието сиво,
погалено от огнена зора
като безукорното - мила.

Потрепва звънко на земята,
поляга, после пък заспива
във червеникава позлата
на розата листенцето игриво.

Увехнала метафора
превежда нотите
на венчелистчето. С анафора
прозира в дрехите
на птичето,
покрили нежно белия сезон.

Тъй светла се показва Пролетта,
пък аз рисувам тъжно есента.