Червена нишка. Красота,
създадена от ордена на Феникс.
Прогонена студена тишина.
Килим от пъстри грехота и обич.
Отрони се душата - полетя
надолу към бездишието сиво,
погалено от огнена зора
като безукорното - мила.
Потрепва звънко на земята,
поляга, после пък заспива
във червеникава позлата
на розата листенцето игриво.
Увехнала метафора
превежда нотите
на венчелистчето. С анафора
прозира в дрехите
на птичето,
покрили нежно белия сезон.
Тъй светла се показва Пролетта,
пък аз рисувам тъжно есента.
|
