Потокът от думи снага извива
в полето на безкрайните слова.
Преплита мрежи с крилата рима,
в която нежно сливат се и мисъл,
и душа.
И с цветовете на дъгата
емоциите ни пак прославя,
и одата на радостта
за сетен път тъй леко прозвучава.

Невидимата нишка на земята
притихва кротко
пред прославената кула
на поетическото слово.
В тъмнината
проблясва живописно
романтизма на поета.