Ненужен спомен плаче безутешно
в покрития от сажди ъгъл на тавана,
безпомощен, поел по пътя грешен,
попил на всяко живо кървавата рана.
Сам търси отговори тежки,
откраднати от прашния сандък на вечността,
прелиства всяка книга смешна
с корици златни и платинени листа.
Открива там размазаната маска
на клоуна от последния спектакъл
и на сълзите му въодушевено пляска,
които толкоз дълго да изплаче чакал.
А снимката със влюбен мускетар
поглежда и в сърцето му - сълза
потичаше, припомняйки как стар
е образа, забравен и сега.
Ненужен спомен плаче безутешно
в покрития от сажди ъгъл на тавана,
ненужен спомен за любов гореща,
потънала в прахта под сивата стомана.
|
