Изповядана чиста сълза търси път към копнежния унес и преписани бели слова я провождат по пътя без ерес. Булеварда на белия стих, от слова и коплети прославен, тя отново ще срещне за миг, ще събуди душата си слаба. И в последната строфа ще слее коментара от вечния стон на поета, безжизнено тлеещ в своя разказ за верния тон. И сълзата тогава ще види към мечтите й пътя суров, цял потънал в импресионизъм и за благи надежди готов.
|