Изповядана чиста сълза
търси път към копнежния унес
и преписани бели слова
я провождат по пътя без ерес.
Булеварда на белия стих,
от слова и коплети прославен,
тя отново ще срещне за миг,
ще събуди душата си слаба.
И в последната строфа ще слее
коментара от вечния стон
на поета, безжизнено тлеещ
в своя разказ за верния тон.
И сълзата тогава ще види
към мечтите й пътя суров,
цял потънал в импресионизъм
и за благи надежди готов.
|
