"Живот" - така ли да го нарека?
-Мечти заринати,сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.
Сърце,съсипано от скръб,
душа,издигната сред мъката двулична,
че всеки пак обръща гръб,
затуй,че просто съм различна.
Любов,покрита с прах и пепел,
забравена,омразна,нежелана,
разкрила образ,чист и светъл
и след това - безкористно раздрана.
"Живот" - така ли го наричаш ти?
-Лъжи,омраза и убиди,
дори забравени мечти,
в които всеки ще завиди.
Мечти прекрасни и красиви,
но сринати от нечии ръце,
сега и те изглеждат сиви,
като сълзите в мъртвото сърце...
Живот - безсмислица,с очакван край,
която безутешно ще угасне,
повтаряща ти:"тихо,тихо,трай,
че иде свършека нещастен!"
- Не,туй не е живот,а ад
измислен да наказва грешки,
потаен,мъртвосив,злорад
и все пак - истински човешки!
|
