Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.
Неземен бриз погалва горд
сантимелталните бокали,
потънали в позлата.
Звезди изплакват тихо
невиждан есенен прашец
и капят цветно, на сърца.
Приятелството ни велико
създава нежен бял дворец
в градината на любовта.
Далеч от привидното сиво,
но близо до туптящото червено,
стоим една от друга.
Създаваме си пътища неверни,
които извървяваме смирено
чрез телефона и чрез химикала.
|
