Потокът от думи снага извива в полето на безкрайните слова. Преплита мрежи с крилата рима, в която нежно сливат се и мисъл, и душа. И с цветовете на дъгата емоциите ни пак прославя, и одата на радостта за сетен път тъй леко прозвучава.
Невидимата нишка на земята притихва кротко пред прославената кула на поетическото слово. В тъмнината проблясва живописно романтизма на поета.
