На каменния тротоар,
замръчкан от самотно време
стоеше циганка с товар
от тежкото житейско бреме.
А срещу нея като цар
се разполага тротоара
на човещината,
покрит със златни нишки и коприна,
тъкана от музата на красотата
с пришити диаманти и пашмина.
И нашата нелепа героиня
мечтаеше да прекоси сама
пътя делящ наполовина
красивата и нейната съдба.
Направи крачка на богиня
и в миг задърпа я смъртта
и тя с живота се спомина.
Така е, кармата е безкомпромисна стена.
|
