Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  March 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » March » 22 » Началото беше и край
    8:48 PM
    Началото беше и край

    Пред прозореца дъх притаяваше скришом
    на седалката в трети        вагон.                                                                                                                                         
    Нещо мислеше, а после едва доловим
    се отронваше от устата й смешен жаргон.


    Влакът, притеснен, бързаше да стигне третата гара. Тя очакваше с нетърпение пристигането си там. Беше неспокойна. Странни терзания обсебваха душата й, но на лицето й бе изписано щастие, каквото никога не се бе появявало там. Малките й сини очички шареха по прозореца, търсейки нещо, незнайно какво. Шумът от триенето на гумите  в релсите ту утихваше, ту се засилваше, редом с напрежението в нея.
    Изведнъж се чу свиренето на гумите и картините, виждащи се от прозореца, бавно спираха да се менят, докато накрая остана само една. Железница и няколко дървета. Влакът бе пристигнал в града. Чара слезе и се огледа. Видя Руки, която я очакваше с нетърпение. На лицето й бе нарисувана крехка усмивка. Разбързана, тръгна да посрещне Чара. Стигна до нея и се прегърнаха плахом. Стана им мило. Чара се усмихна. Тръгнаха.  Вървяха дълго, хванати за ръце. От време на време се поглеждаха срамно и пак извръщаха поглед напред. Гласовете им едва едва се долавяха в глухия ден. После над улиците се разнесе и сладкият им смях. Веселият разговор огласяваше изпустелите улици на стария град и го обгръщаше с топлите си длани. Нежно политаше към небето, изпращайки усмивка на облаците.
    Чара спря за момент и мълчаливо погледна Руки.
    - Какво има? - попита Руки.
    Чара склони поглед към бетонената, застинала река под краката й, направи няколко крачки встрани и седна на една дървена пейка.
    - Правилният въпрос е какво няма. - отвърна й.
    - Тогава какво няма?
    - Няма вечност.
    - Тя защо ти е?
    - За да остана тук с теб вечно. На тази пейка.
    Мълчанието надвеси сивото си було над двете девойки. Руки седна до Чара и облегна глава на рамото й.
    - Нека тогава превърнем този миг във вечност. - измърмори Руки, хващайки нежно ръката на приятелката си и извади малък фотоапарат.
    - Как? - живна Чара и очите й заблестяха.
    - Ще го запазим в спомен и ще живее дори когато ние умрем.
    Руки щракна копчето и направи една снимка. Запазиха момента.
    - Разбира се, как не се сетих - промърмоти тихо Чара и се засрами.
    Руки се усмихна и прибра фотоапаратчето. Чара я прегърна с двете си ръце. Знаеше, че чувствата й са споделени, но нещо я бодеше отвътре и не й позволяваше да ги излее. Можеби я беше страх не от отхвърлянето, а от времето. Беше наясно, че след няколко часа ще си тръгне, незнаейки кога отново ще навести старият град. Сърцето й, свито на топчица, заби още по - силно от дотогавашния ритъм, така, сякаш ще се пръсне. Очите й се наляха с бисерни сълзи, една от които се отрони и остави невидима кървава следа по бузата й. Избърса я бързо, осафери се, огледа се и си пое дълбок дъх. Руки не видя, тя просто зяпаше небето и му се усмихваше.
    - Защо се усмихваш, Руки?
    - Дълго очаквах този ден и сега, когато най - на края дойде, имам правото да му се нарадвам.
    - Наистина..
    Чара прекъсна думите си. За малко щеше да се изпусне с банално обяснение. Запали нервно цигара и отново заговори. Смехът отново се намести в общата картина. Времето летеше като забързана лястовичка към юга през есента, а разговорът на младите ставаше все по - интересен. Оставаше час до заминаването й. Адреналинът й се покачваше с всяка секунда. Най - на края се реши. Стана, прониза Руки с поглед, лицето й стана сериозно, а устните й затрепераха.
    - Руки.. Трябва да ти кажа нещо.
    Руки я погледна с интерес и зачака да чуе думите й.
    - Трудно е - продължи Чара - трудно ми е да го изрека, за това ме извини, ако заприличам на глупачка с думите, които ще нарисувам в пространството.
    - Какво има? Или и този път трябва да попитам какво няма..?
    - Има.. Има.. чувства.. - каза задавено Чара.
    - Чувства?
    - Да.. аз.. аз..
    Руки прекъсна приятелката си
    - Знам.
    - Знаеш?
    - Да, знам. Знам и че се страхуваш от тях. Но недей.
    - Страхувам се, защото са невъзможни, както е невъзможно сълзата да се превърне в брилянт.
    - В окото на влюбения сълзите са брилянти.
    - Наистина. Вече не се страхувам. Но е сложно. И ще става все по - сложно.. И ще боли.. Но ще рискувам.
    Чара се наведе, обгърна с ръце личицето на мъничката Руки, която трепереше от студ и изумление едновременно, погледна я в непорочните зелени очи, след това замижа и сля устните си с нейните. Моментът я беше грабнал и отнесъл в страната на мечтите, където отдавна не бе ходила, но бързо се свести и се отдръпна. Няколко секунди, незаменими, запечатани вече в миналото. Стана неловко и на двете и започнаха да се ослушват. Руки сведе поглед надолу, а Чара се загледа в далечината. Останаха няколко минути така. Времето бе отминало и бе настъпил часът на сбогуването. Прегърнаха се и тръгнаха към касата при гарата за билет. Чара купи и отидоха при релсите. Отдалеч се чуваше свиренето на локомотива. Влакът наближаваше, а сълзите напираха в четирите влажни очи.
    Последна прегръдка за сбогом.
    Чара се качи във вагона и скоро потегли. Безмълвната Руки остана дълго на гарата, спомняйки последния час. И двете знаеха, че началото беше и краят.           
    Category: Проза | Views: 617 | Added by: NanaSky | Rating: 5.0/1
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: