Песен закъсняла на щурец ще пристъпи плахо, ще те поздрави. Тя утеха ще ти бъде днес, не опитвай да я давиш със сълзи. Тя ще ти разказва все за мен, ще те топли с ласкави ръце, ще прегръща сивкавият тлен на премръзналото ти сърце. Щом я чуеш, мисъл ми прати, аз ще я обгърна лъчезарно. Споменът за мен ти не губи, аз съм нищо, ако е забравен. Но и не потъвай в тъмнина, близко съм. Ще те прегръщам с идващата слънчева зора. С песен на щурец ще се завръщам.
Отново окована във веригите на гнета, заклещена между ръцете на раздора, притисната и ослепена от хиляда остриета, потапяни на времето в отрова. Отново съм зазидана в стена от сенки, прииждащи от бъдещето и от днес.. Подобно на почернена отломка- без име, вяра, свобода и глас. Моряшки възли, вплетени в артериите ми, затягат се все повече с всяка секунда. Боли дори кръвта във вените ми, боли сърцето, стенещо тъй лудо. И глътка въздух да поема нямам право. Като марионетка днес танцувам с конците в твоите ръце корави, на чиито образи робувам. Не мога и сълзица да пророня.. ти в лед ще я превърнеш и ще ме замериш.. До краят на животът ще ме гониш и свободата ми във епруветки ще измерваш. Почакай.. свобода ли казах? Моля? Каква ти свобода, когато да мръдна пръста си без твое позволение не мога, защото иначе ще трябва да лежа саката? Тирани, вещици, циклопи душата ми да късат предпочитам пред твоята жестока клопка
... Read more »
Елек с бодливи тръни и окови Стоят върху плещите на една душа. Едва се вижда тънката й кожа, Накъсана и подчертана със тъга. Едни слова летят около нея, Нанизват остриета във гръдта. Дълбоко впиват се и пагубно вилнеят. Ъгълчето на окото заблестя.. Жадувана сълза проля се.. Дъждовно.. времето през мен премина. Есен настъпи тихичко и се намуси.. Целта си ти, аз мисля, че постигна.
Студените лица на хората потичат като сивкава река по улицата на умората, по тротоарите на грозната лъжа. Навъсени физиономии поглеждат безкористно и злобно изпод събрани вежди.. Рисуват на хомота тежката прокоба. Насилие зад всеки ъгъл пак се крие, грабежите неспирно тананикат. Пияният отново пие.. в краката му стотинки шаварикат.. А в краят на задънената уличка едно момиченце с очички се усмихва, събрало обич в малката си шепичка.. за миг светът утихна..
Вървиш сама в гората на дракона, танцуваш, въртиш се, танцуваш, пееш за дракона, пееш за дракона смееш се, радваш се и се вълнуваш. Не спираш да танцуваш..
Търсиш го тайно с очите си, феи ти сочат пътеките, усмихват се, пърхат с крилете си, колко вълшебни са те..
Вървиш по следите на нещо, не знаеш какво е, но предполагаш, че е приятно, че не е зловещо и спускаш се стръмно, и бягаш. И бягаш, и бягаш..
Изгуби следите.. "Къде съм" се питаш, оглеждаш се, пред теб стои къщурка. Не вярваш на това, което виждаш.. та тя е с форма на огромна костенурка..
Влизаш и нито следа от живущ. "ще си почина и ще си отида, не мога да остана, този дом е чужд, не искам някой тук да ме зазида" А там е толкова красиво..
Правиш няколко крачки и падаш, а отгоре дракона се смее.. "В гроб ли съм? Помощ!" Викай, никой няма да те чуе..
Не ходи сама в гората на дракона, не танцувай, не пей, не танцувай. Т
... Read more »
Лети прахът на тихата надежда И сплита думички със стихотворна реч.. Разплакано дете погалва нежно, А то.. усмихва се. Елмази грейват в светлата му памет, Лазурни бисери игриво се разпръсват, Мечти и блянове в главата му се раждат, Едни очи със радост се изпълват.. Чаровни погледи отправя към небето, Трептящото сърце забива лудо.. Арената на мракът бързо грейва.. Една мечта се ражда.. Свято чудо.
