Отново окована във веригите на гнета,
заклещена между ръцете на раздора,
притисната и ослепена от хиляда остриета,
потапяни на времето в отрова.
Отново съм зазидана в стена от сенки,
прииждащи от бъдещето и от днес..
Подобно на почернена отломка-
без име, вяра, свобода и глас.
Моряшки възли, вплетени в артериите ми,
затягат се все повече с всяка секунда.
Боли дори кръвта във вените ми,
боли сърцето, стенещо тъй лудо.
И глътка въздух да поема нямам право.
Като марионетка днес танцувам
с конците в твоите ръце корави,
на чиито образи робувам.
Не мога и сълзица да пророня..
ти в лед ще я превърнеш и ще ме замериш..
До краят на животът ще ме гониш
и свободата ми във епруветки ще измерваш.
Почакай.. свобода ли казах? Моля?
Каква ти свобода, когато
да мръдна пръста си без твое позволение не мога,
защото иначе ще трябва да лежа саката?
Тирани, вещици, циклопи
душата ми да късат предпочитам
пред твоята жестока клопка,
в която аз единствено на гибел се обричам.
|
