Тази, която с живот ме дари
и с разум изпълни душата ми детска,
прогледнала с пълни с надежда очи,
тази жена ще обичам навеки.
Тази, която ми даде любов,
по - чиста от зачената сълза
и благослови моят безропотен зов,
не ме остави нито миг сама..
Аз знам - дори далеч да е от мен,
душата й витае в моето сърце,
превръщайки студеният ми ден
в зора с усмихнато лице.
Тази жена ще бъде вечно там,
където аз, бездомният отшелник,
се скитам без посока и презрян
през празник и през делник..
И ще споделя моята тъга и радост,
ще пее с мен. И ще редим мозайка
от вечна сладост, гордост, младост..
Защото тя е моята обична майка.