Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  September 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » September » 17
    Студените лица на хората
    потичат като сивкава река
    по улицата на умората,
    по тротоарите на грозната лъжа.
    Навъсени физиономии поглеждат
    безкористно и злобно
    изпод събрани вежди..
    Рисуват на хомота тежката прокоба.
    Насилие зад всеки ъгъл пак се крие,
    грабежите неспирно тананикат.
    Пияният отново пие..
    в краката му стотинки шаварикат..
    А в краят на задънената уличка
    едно момиченце с очички се усмихва,
    събрало обич в малката си шепичка..
    за миг светът утихна..
    Category: Стихове | Views: 582 | Added by: NanaSky | Date: 2010-09-17 | Comments (0)

    Зад първият завой в града,
    облечена с палто от дим
    цигарен и тютюн в лула,
    стара кръчма сънено стои..

    Парфюмът й бе евтин скоч,
    примесен с дъхави бадеми.
    А същността й - сив бълвоч
    и дразги, препирни големи..

    Във най - закътаният ъгъл,
    където вик едва се чува,
    на стол пречупен, полукръгъл,
    един писател в мисли плува.

    Целува своето перо красиво,
    погалва нежно тънките влакна..
    Потапя ги в черно мастило,
    записва ред.. и после два.

    И тъй, сред димната завеса,
    твори той паметно писмо
    за своята изгубена принцеса
    и тяхната безименна любов.

    И като в драмите на Шекспир
    описва тежко черната раздяла.
    И спомня сетен нежен допир,
    цветя и рокля - снежнобяла..

    И спомня две очи зелени,
    играещи по неговата кожа,
    и устни розови, засмени,
    и тънко тяло в неговата ложа,

    единствената нощ омайна,
    с луната, грееща великодушно
    И после спомня и последен дъх.. безкраен..
    И сетне - нейната безд ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 535 | Added by: NanaSky | Date: 2010-09-17 | Comments (0)