Студените лица на хората потичат като сивкава река по улицата на умората, по тротоарите на грозната лъжа. Навъсени физиономии поглеждат безкористно и злобно изпод събрани вежди.. Рисуват на хомота тежката прокоба. Насилие зад всеки ъгъл пак се крие, грабежите неспирно тананикат. Пияният отново пие.. в краката му стотинки шаварикат.. А в краят на задънената уличка едно момиченце с очички се усмихва, събрало обич в малката си шепичка.. за миг светът утихна..
