Небето гасне.
Клоните на старата бреза
лениво пускат своите листа.

Небето гасне.
Дивата река
за миг течението си пенливо спря.

Небето гасне.
Птиците летят
към топлите гнезда, за да поспят.

Небето гасне.
Лалето тихичко притвори
листенцата си в бабините двори.

Небето гасне.
И скакалците вече няма ги, не скачат.
И гарвани не чувам тук да грачат.

Небето гасне.
Зверовете си почиват.
Безпомощните тържествуват.

Небето гасне.
Сиромах тъгува, седнал на цимент суров
за миналото и за своята любов.

Небето гасне.
Две искрени очи пред теб се насълзяват.
Зад тях тъга и немощ се подават.

Небето гасне.
Колко те обичам, ако знаеш..
Ти в миналото още се мотаеш..

Небето гасне.
Аз гасна с неговото слово.
Ти нежно ми прошепваш "сбогом".