Елек с бодливи тръни и окови
Стоят върху плещите на една душа.
Едва се вижда тънката й кожа,
Накъсана и подчертана със тъга.
Едни слова летят около нея,
Нанизват остриета във гръдта.
Дълбоко впиват се и пагубно вилнеят.
Ъгълчето на окото заблестя..
Жадувана сълза проля се..
Дъждовно.. времето през мен премина.
Есен настъпи тихичко и се намуси..
Целта си ти, аз мисля, че постигна.
|
