Вървиш сама в гората на дракона,
танцуваш, въртиш се, танцуваш,
пееш за дракона, пееш за дракона
смееш се, радваш се и се вълнуваш.
Не спираш да танцуваш..
Търсиш го тайно с очите си,
феи ти сочат пътеките,
усмихват се, пърхат с крилете си,
колко вълшебни са те..
Вървиш по следите на нещо,
не знаеш какво е, но предполагаш,
че е приятно, че не е зловещо
и спускаш се стръмно, и бягаш.
И бягаш, и бягаш..
Изгуби следите.. "Къде съм" се питаш,
оглеждаш се, пред теб стои къщурка.
Не вярваш на това, което виждаш..
та тя е с форма на огромна костенурка..
Влизаш и нито следа от живущ.
"ще си почина и ще си отида,
не мога да остана, този дом е чужд,
не искам някой тук да ме зазида"
А там е толкова красиво..
Правиш няколко крачки и падаш,
а отгоре дракона се смее..
"В гроб ли съм? Помощ!"
Викай, никой няма да те чуе..
Не ходи сама в гората на дракона,
не танцувай, не пей, не танцувай.
Ти си жертва на дракона, ти си жертва на дракона,
пръстта, с която те заравя ти целувай,
драконът обича гостите си..
|
