Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  January 2023  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Entries archive
    « 1 2 ... 13 14 15 16 17 18 »
    Днес на спирката, докато си чаках автобуса, дойде един млад мъж /циганин беше/ и ме заговори. Аз от учтивост му отвърнах и така завързахме разговор. Той ми обясни какви жени харесва:
    -Аз харесвам много красиви жени, млади, стройни, с хубави лица и тела, добре облечени. - каза
    Аз на свой ред го попитах:
    - Ами тези жени ако нямат какво да ти кажат? Ако жената е красива, много красива, добре облечена, богата, но с беден речник, неможеща да ти каже едно добре построено изречение?
    - Тя трябва да е красива. - каза и продължи - аз искам да карам хубава кола, тя също, да е хубава и хората да ми завиждат. Другото не е важно.
    Аз:
    - Ами Вие, господине, сте един повърхностен човек според мен!
    - Да, така е, повърхностен съм.
    - И се интересувате само от себе си и от собствените си интереси?
    - Да.
    - Ами бездомникът отсреща не ви ли прави впечатление?
    - Кой? Не. Нали не съм аз? - отговори ми той..
    Потънах в земята.. попитах го:
    - Ами бедните сираци, хората в ста ... Read more »
    Category: Проза | Views: 519 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-22 | Comments (0)

    Приказки рисуват своите герои,
    Римуват ги със стихове във мен,
    Оставят думичките си - порои,
    Струят и тичинките в техен плен.
    Тревата се усмихва на света.
    И ирисите на небето блесват в нежна поза.
    Човешкото изгубва своята злина.
    Красивото в душата ражда роза.
    Обич се наслагва в малки дози.
    Category: Стихове | Views: 436 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-21 | Comments (0)

    Днес помогна ли на някого?








    Попита ли го от какво има нужда?










    Усмихна ли му се учтиво?











    Каза ли му колко е важен за света?










    Много хора забравиха човешкото у себе си.. Много хора изгубиха усмивките си. Забързани в ежедневието си, изгубени в света на егоцентризма, те не виждат в какви чудовища се превръщат.


    Много малко са хората, които ще те срещнат на пътя и ще ти се усмихнат и ще те поздравят, без дори да те познават.. а ако го направят ти ще забележиш ли?


    Много хора смятат усмихнатия за луд, а защо?


    Много малко са хората, които не се грижат за собственото си Аз, а гледат да помогнат на някой близък..

    А още по - малко са тези, които помагат на онзи, който никога не са виждали..


    Повечето хора ще кажат "Защо да му по ... Read more »
    Category: Проза | Views: 498 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-21 | Comments (0)

    Като прашинково гнездо,
    подправено с митична красота,
    като извънземни корали,

    като римувано писмо,
    като детинска чистота,
    като преливащи кристали,

    като красиво есенно дърво
    с килим от жълти пеещи листа,
    като мелодия на арфа под луната,

    като почистено стъкло,
    съставено от злато на места-
    изглежда на човек душата

    единствено при неговото раждане,
    а после:

    като студена суета,
    като неправедна злина,
    като чернилкова безмилост,

    като безжизнена лъжа,
    като дворец от самота,
    като неканена ленивост.

    Като на дракона дъха-
    опушена и неприятна,
    като безжизнено лице

    като пречупени крила,
    като догадка непонятна,
    като измамено сърце

    единствено по време на дихание,
    а после:

    като осъдени мечти,
    като запалена библиотека,
    като изсъхнали цветя,

    като неискани сълзи-
    душата спира се полека,
    преди да полети сама,

    далеч от грозни сивоти,
    за да покаже на човека ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 536 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-14 | Comments (0)

    В ритъма на салсата
    две думи сякаш ме убиваха.
    Сърцето ми се насълзи сломено.

    Очите плакаха,
    самотен клон до мен съзираха
    и раждаха се в неговият плен.

    И само вятърът погалваше
    безжизненото ми, безцветно тяло
    във нощта.

    Дъждът, сърдит във мен се сипеше,
    завършвайки сценария. Сега изцяло
    съм потопена всред мъгла.
    Category: Стихове | Views: 478 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-14 | Comments (0)

    Потрепна розовият лист
    край бреговете на зората
    и нежно полетя

    към родната си вис,
    а цветовете на дъгата
    допълваше с душа.
    Category: Стихове | Views: 447 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-13 | Comments (0)

    Колко тихо ти роди
    пред очите ми една мечта,
    забравена..
    Колко близко си
    а как далеч изглеждаш днес-
    прогонена.
    Колко праведна изглеждаш ми сега -
    тъй чиста и благословена,
    непринудена..
    А колко мразех те. Обричах те сама
    да тънеш в болка примирено
    хулена.
    Как спомена ми ти успя да върнеш,
    във който пазех те
    в сълзи обличана?
    Накара ме да те прегърна.
    Мразех те.
    Сега обичам те.
    Category: Стихове | Views: 444 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)

    Едно пиано пее в мрака
    с една цигулка плачеща.
    А пъстрострунната китара
    приглася им, очакваща

    съдбата си със примирение.
    Луната гасне, после светва,
    потръпнала в страдалческо забвение.
    На триото с тъгата се заметва.

    Прашец от музика на тъжен хор-
    букет от ноти в до мажор.

    Сонатата  издига се в небето,
    поканва някоя звезда на танц,
    но с глас пробива й сърцето
    и губи се картинният баланс.

    Category: Стихове | Views: 482 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)

    Защо не мога да си спомня
    очите, чиито цвят обичах вчера
    и дланите, които галеха за сбогом
    косите ми?
    Защо не мога да намеря

    в съзнанието си оназ' усмивка,
    която стопляше душата ми тъй нежно
    като от топъл дъжд обливка
    и канеше ме в себе си стремежно?

    Защо гласът ти, който в оня  ден
    като мелодия замайваше съцето,
    не чувам вече да кънти във мен?
    Защо не виждам и това, което
    три весели години пазех в плен?

    Нима забравила съм вече
    на колко птици силно ми приличаше?
    Не са години минали, а снощи беше,
    когато за последно ме обичаше.
    Category: Стихове | Views: 453 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)

    Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно.. като перца. Танцуваха последният си валс в карнавала.
     Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се готвеха за зимният си сън таралежите, а катеричките събираха своите лещници и шишарки, се простираше малка тухлена къщичка с една вратичка, две прозорчета и малко дворче. Самият факт, че къща насред гората е придружена с двор, е някак странно чаровен.
    Тази къщичка принадлежеше на Даяна и нейната внучка Деметра. Деметра беше малко, любопитно момиченце, винаги усмихнато и готово за приключения. Носеше малка копринена шапка върху червените си къдрици, които падаха ниско по тънкият й кръст като пелерина от огън. Очите й, пъстрозелени, винаги замечтани, често шареха из гората, където баба й никога не я пускаше да ходи. Рокличката й на цветя й стоеше като шита точно по нея. Беше красива рокличка - бяла, карирана в синьо и в квадратите - ... Read more »
    Category: Проза | Views: 527 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-06 | Comments (0)