Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  January 2023  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Entries archive
    « 1 2 ... 14 15 16 17 18 »
    От ирисите тръгна
    замечтано,
    погали  скулите ми
    плавно,
    до устните пристигна,
    слиса се.
    Загъделичка ме.
    Усмихнах се.
    Category: Стихове | Views: 555 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-29 | Comments (0)

    Нощта оглеждаше се сънена.
    Извираха листенцата от пепел.
    Танцуваше цигулената струна.
    В очите блесна образ светъл.
    Усетих те -
    до мен рисуваше дъгата.
    Познах те -
    приятелката стара - Самотата..

    Понечих да избягам, но не можех.
    Прегърнах те. За сетен път заплаках.
    Потръпна сивата ми кожа.
    Отново влюбена съм.. в мрака.
    Category: Стихове | Views: 500 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-29 | Comments (0)

    Здравей, мое светещо минало,
    здравей, мое паметно детство!
    Ти дойде от великите спомени
    да ме сетиш за моето кметство,

    на което глава бе играта.
    Ти отново показваш ритмично -
    как си пуках сама колената,
    как танцувах с приятел комично,

    как брояхме тъй лесно звездите,
    как се смяхме сърдечно с приятел,
    как разплитахме с татко юздите
    на последният кон - обаятел.

    С топли ласки ти пак ме погали,
    подари ми отново любов
    и покри ме с пустинни воали
    на ликуващ, красив послеслов.

    И отново сълзите ми глътна,
    /а душата потръпна в копнеж/,
    пресуши и дълбоката мъка
    с твоят чист водопаден гърмеж.

    Ти покани ме тук тази нощ
    с тази свята, пречиста мелодия
    на цигулки и тюлен разкош
    в чиста чаена церемония..

    ..и издигна сърцето ми пак
    към звездите. И нямаше мрак.
    Category: Стихове | Views: 517 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-29 | Comments (0)

    Тъй цветен е и ярък, и лъчист,
    тъй нежно гален е от Слънцето самотно,
    изпращащо го в родната му вис
    към сребърните дебри на Луната.

    Облечен е във огън, в пламъци,
    а розови кристали тичат с Него
    около рижавите замъци,
    рисувани с пастели по Небето.

    И шири се над всяко същество,
    танцува валс със облаците бели,
    разказва тъжно своето писмо
    и от различните религии-повели.

    Унася се сред гамата на радостта,
    поведен към последният съдбовен навес.
    Подава на Нощта ръка
    и скрива се - жадуваният Залез.
    Category: Стихове | Views: 589 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-29 | Comments (0)

    Защото аз не искам да греша.
    Не искам да пристъпвам громко.
    Не искам кървава душа,
    оставила безжизнени отломки.

    Защото искам да живея
    в изпълнен с радости и смях
    свят - цветен. Да, копнея
    да тъна в мир и доброта.

    Защото аз не искам болка.
    Не искам да ранявам бедните
    създания на майката Природа.
    Не искам да не виждат слепите.

    Не искам този свят да бъде мъчен.
    Не искам черно було да ни гали всяка нощ.
    Не искам любовта да е отлъчена.
    Не искам всеки ден да бъде лош.

    Защото искам да забравя.
    Защото искам да простя.
    Да бъде светло си мечтая,
    да грейне нещо в тази тъмнина.
    Category: Стихове | Views: 533 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-28 | Comments (0)

    Ще се преродя.
    Ще бъда пламъче ситно
    в перата на Феникса.

    Тъгата ще стопя.
    Ще тлея безжизнено.
    Ще гледам към залеза.

    Ще срещам рисунките
    на детските ми мечти.
    Ще се смея епически.

    Ще разказвам за Инките.
    Ще създавам встрани
    живот аскетически.
    Category: Стихове | Views: 458 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-28 | Comments (0)

    Червена нишка. Красота,
    създадена от ордена на Феникс.
    Прогонена студена тишина.
    Килим от пъстри грехота и обич.

    Отрони се душата - полетя
    надолу към бездишието сиво,
    погалено от огнена зора
    като безукорното - мила.

    Потрепва звънко на земята,
    поляга, после пък заспива
    във червеникава позлата
    на розата листенцето игриво.

    Увехнала метафора
    превежда нотите
    на венчелистчето. С анафора
    прозира в дрехите
    на птичето,
    покрили нежно белия сезон.

    Тъй светла се показва Пролетта,
    пък аз рисувам тъжно есента.
    Category: Стихове | Views: 488 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-27 | Comments (0)

    Под цъфналата синя слива
    душа показва цветен спомен,
    порастнал с детските мечти.
    И нежно в сянката разказва
    летяща приказка красива
    за милите ми дни.
    А розовата пепел се отронва,
    погалва кротко
    сбръчканите ми ръце
    и тихичко пред мен разкрива
    като на лента русичко дете..
    И в мен се ражда свято чувство,
    заплита клони от любов
    в косите ми. Какво изкуство
    е детският ми послеслов.
    Category: Стихове | Views: 510 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-24 | Comments (0)

    Потокът от думи снага извива
    в полето на безкрайните слова.
    Преплита мрежи с крилата рима,
    в която нежно сливат се и мисъл,
    и душа.
    И с цветовете на дъгата
    емоциите ни пак прославя,
    и одата на радостта
    за сетен път тъй леко прозвучава.

    Невидимата нишка на земята
    притихва кротко
    пред прославената кула
    на поетическото слово.
    В тъмнината
    проблясва живописно
    романтизма на поета.
    Category: Стихове | Views: 485 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)