Под цъфналата синя слива душа показва цветен спомен, порастнал с детските мечти. И нежно в сянката разказва летяща приказка красива за милите ми дни. А розовата пепел се отронва, погалва кротко сбръчканите ми ръце и тихичко пред мен разкрива като на лента русичко дете.. И в мен се ражда свято чувство, заплита клони от любов в косите ми. Какво изкуство е детският ми послеслов.
