Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  March 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » March » 24 » Стихче, което написахме с Вики Ракова на шега..
    11:08 AM
    Стихче, което написахме с Вики Ракова на шега..

    Просто празни думи
    ще си редиме ей така.

    цяла вечер си говорим,

    а нищо още няма в моята глава.

    И ще погледнем към звездите,

    ще се роди и мисълта сама,

    поканена от самотата през

    прозореца ще влезе в моята душа.

    А аз ще гледам празно

    и ще се наливам със кафе

    докато ти нареждаш

    мъничкия пъзел

    и създаваш красота примесена

    с прашинки от позлата,

    тъй мъничка и чиста като възел

    с пролетна роса, полепнала

    по ярки светли чашки

    на малки слънчеви цветя

    с пера от феникс, непонятно ,

    наместо тъй нормалните листа..

    А музиката на Бучели

    ще ни отвежда в този свят на смешни,

    но приятни като слънчевата светлина

    небивалици тъй безгрешни,

    тъй чисти и безгрижни

    като детската мечта.

    и ще се смеем там, под

    причудливите дървета,

    забравили навярно земния живот...

    Смехът ни гордо и напето

    ще полети отново

    към стария хомот,

    където

    славейче синьо

    ще ни помага в реденето на слова..

    ...ще ни обърква и увлича,

    ще ни поправя, ще ни срича.

    Ще отлита сетне, мигом ще се връща.

    Ще ни посочва пътя към малка

    синя къща.

    На пътеката ще ни остави.

    А ние, сред зелените ливади,

    ще творим живота си, съдбата

    на черна самодива красотата..

    А къщичката ще ни среща,

    ще ни помисли пак за смешни,

    но ние няма да се смъкнем,

    сърцата ни няма да млъкнат.

    Ще бъдем ведри като скреж,

    потънали в свещен копнеж..

    А мислите ще се редят като мъниста,

    ще пресъздават таз история лъчиста

    на която краят май

    хич не се и вижда.

    И ще продължаваме така

    до ръба на вечността.

    Без дъх останали дори,

    с побелели тънички коси,

    със сбръчкани и крехки пръсти...

    и с изморени бледнали очи..

    Но край, естествено, ще има..

    ще бъде свършена и тази рима..

    И пак ще спрем във битието,

    а как ми легна този стих

    тъй леко на сърцето..

    И тъй вълнуващо за мене беше

    да споделя със тебе

    към поезията копнежа.

    Да се докосна тихичко и нежно

    до света ти хич не беше лесно.

    Но готова съм отново да рискувам.

    Със теб отново да рисувам.

    Чакам с нетърпение тази среща.

    До тогава - завеса от кристали
    ще се мръщи, нетърпеливо
    чакаща във незабрава

    бездънната история да продължи

    и пак в изгубеният свят

    да срещнем нашите души.

    Category: Стихове | Views: 637 | Added by: NanaSky | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: