В ритъма на салсата
две думи сякаш ме убиваха.
Сърцето ми се насълзи сломено.
Очите плакаха,
самотен клон до мен съзираха
и раждаха се в неговият плен.
И само вятърът погалваше
безжизненото ми, безцветно тяло
във нощта.
Дъждът, сърдит във мен се сипеше,
завършвайки сценария. Сега изцяло
съм потопена всред мъгла.
|
