Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  April 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » April » 07
    Колко тихо ти роди
    пред очите ми една мечта,
    забравена..
    Колко близко си
    а как далеч изглеждаш днес-
    прогонена.
    Колко праведна изглеждаш ми сега -
    тъй чиста и благословена,
    непринудена..
    А колко мразех те. Обричах те сама
    да тънеш в болка примирено
    хулена.
    Как спомена ми ти успя да върнеш,
    във който пазех те
    в сълзи обличана?
    Накара ме да те прегърна.
    Мразех те.
    Сега обичам те.
    Category: Стихове | Views: 445 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)

    Едно пиано пее в мрака
    с една цигулка плачеща.
    А пъстрострунната китара
    приглася им, очакваща

    съдбата си със примирение.
    Луната гасне, после светва,
    потръпнала в страдалческо забвение.
    На триото с тъгата се заметва.

    Прашец от музика на тъжен хор-
    букет от ноти в до мажор.

    Сонатата  издига се в небето,
    поканва някоя звезда на танц,
    но с глас пробива й сърцето
    и губи се картинният баланс.

    Category: Стихове | Views: 483 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)

    Защо не мога да си спомня
    очите, чиито цвят обичах вчера
    и дланите, които галеха за сбогом
    косите ми?
    Защо не мога да намеря

    в съзнанието си оназ' усмивка,
    която стопляше душата ми тъй нежно
    като от топъл дъжд обливка
    и канеше ме в себе си стремежно?

    Защо гласът ти, който в оня  ден
    като мелодия замайваше съцето,
    не чувам вече да кънти във мен?
    Защо не виждам и това, което
    три весели години пазех в плен?

    Нима забравила съм вече
    на колко птици силно ми приличаше?
    Не са години минали, а снощи беше,
    когато за последно ме обичаше.
    Category: Стихове | Views: 455 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-07 | Comments (0)