Колко тихо ти роди пред очите ми една мечта, забравена.. Колко близко си а как далеч изглеждаш днес- прогонена. Колко праведна изглеждаш ми сега - тъй чиста и благословена, непринудена.. А колко мразех те. Обричах те сама да тънеш в болка примирено хулена. Как спомена ми ти успя да върнеш, във който пазех те в сълзи обличана? Накара ме да те прегърна. Мразех те. Сега обичам те.
