Като прашинково гнездо,
подправено с митична красота,
като извънземни корали,

като римувано писмо,
като детинска чистота,
като преливащи кристали,

като красиво есенно дърво
с килим от жълти пеещи листа,
като мелодия на арфа под луната,

като почистено стъкло,
съставено от злато на места-
изглежда на човек душата

единствено при неговото раждане,
а после:

като студена суета,
като неправедна злина,
като чернилкова безмилост,

като безжизнена лъжа,
като дворец от самота,
като неканена ленивост.

Като на дракона дъха-
опушена и неприятна,
като безжизнено лице

като пречупени крила,
като догадка непонятна,
като измамено сърце

единствено по време на дихание,
а после:

като осъдени мечти,
като запалена библиотека,
като изсъхнали цветя,

като неискани сълзи-
душата спира се полека,
преди да полети сама,

далеч от грозни сивоти,
за да покаже на човека ... Read more »

В ритъма на салсата
две думи сякаш ме убиваха.
Сърцето ми се насълзи сломено.

Очите плакаха,
самотен клон до мен съзираха
и раждаха се в неговият плен.

И само вятърът погалваше
безжизненото ми, безцветно тяло
във нощта.

Дъждът, сърдит във мен се сипеше,
завършвайки сценария. Сега изцяло
съм потопена всред мъгла.