Приказки рисуват своите герои,
Римуват ги със стихове във мен,
Оставят думичките си - порои,
Струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света.
И ирисите на небето блесват в нежна поза.
Човешкото изгубва своята злина.
Красивото в душата ражда роза.
Обич се наслагва в малки дози.

Днес помогна ли на някого?








Попита ли го от какво има нужда?










Усмихна ли му се учтиво?











Каза ли му колко е важен за света?










Много хора забравиха човешкото у себе си.. Много хора изгубиха усмивките си. Забързани в ежедневието си, изгубени в света на егоцентризма, те не виждат в какви чудовища се превръщат.


Много малко са хората, които ще те срещнат на пътя и ще ти се усмихнат и ще те поздравят, без дори да те познават.. а ако го направят ти ще забележиш ли?


Много хора смятат усмихнатия за луд, а защо?


Много малко са хората, които не се грижат за собственото си Аз, а гледат да помогнат на някой близък..

А още по - малко са тези, които помагат на онзи, който никога не са виждали..


Повечето хора ще кажат "Защо да му по ... Read more »