Приказки рисуват своите герои, Римуват ги със стихове във мен, Оставят думичките си - порои, Струят и тичинките в техен плен. Тревата се усмихва на света. И ирисите на небето блесват в нежна поза. Човешкото изгубва своята злина. Красивото в душата ражда роза. Обич се наслагва в малки дози.
|