Едно пиано пее в мрака
с една цигулка плачеща.
А пъстрострунната китара
приглася им, очакваща
съдбата си със примирение.
Луната гасне, после светва,
потръпнала в страдалческо забвение.
На триото с тъгата се заметва.
Прашец от музика на тъжен хор-
букет от ноти в до мажор.
Сонатата издига се в небето,
поканва някоя звезда на танц,
но с глас пробива й сърцето
и губи се картинният баланс.
|
