Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  March 2024  »
SuMoTuWeThFrSa
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Стихове
    « 1 2 3 4 5 6 ... 15 16 »
    Притихнали, белите къщи
    плуват в среднощен катран.
    Комините вече не пушат,
    прозорците гаснат. Не знам
    къде се е скрила луната...
    изглежда танцува мъгла.
    Не виждам звезди в тъмнината.
    Дори светофарът заспа.
    И само една приглушена
    безименна светлинка
    в далечната улица стене
    и морно мъждука едва.
    -Запалена бяла свещичка
    в ръката на беден поет
    огрява писалка и листче
    с написани два-три куплета.
    Бе писал среднощна поема
    и бе я поръсил с безверие.
    Зачудил се бе колко време
    живее любов без доверие.

    Category: Стихове | Views: 446 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-31 | Comments (0)

    Сложи си слънчевите очила -
    навън денят се къпе в злато!
    И виж - до слънцето дъга
    целува лястовиче ято;
    Усмихната и нежна, пролетта
    приканва те да затанцуваш
    и ти, открила любовта,
    разсмиваш се и силно се вълнуваш,
    и с нежност те залива топлинка,
    родена в ритъма на моето сърце.
    Не е ли приказно красив света?
    Не е ли с най-прекрасното лице?
    Обичам тази хубава земя,
    когато се разпъпва и разлиства,
    но още по-безценна ми е тя,
    щом имам и човек, когото да обичам.
    Category: Стихове | Views: 437 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-27 | Comments (0)

    Открих те в утринните капчици роса,
    танцуващи с листенцата на първото кокиче.
    Не бе открита официално пролетта,
    но беше там - донесе ми момиче
    с очи, дълбоки като езера.

    Открих те в танца на златистите звезди,
    изписани като рисунка на безкрайното небе,
    разкриващо пред моите очи
    мил образ на притихнало дете,
    изгубено сред своите мечти..

    Открих те в слънчевите галещи лъчи,
    играещи по кожата ми с радост.
    И като тях играй по нея ти... Мълчи
    и гледай само колко нежна сладост,
    усмихната, по устните пълзи...

    Открих те в музиката на ветреца,
    свирукащ през бравата на вратата
    на стария, забравен днес творец,
    рисувал някога любов сред тишината
    на стария си прашно-сив дворец...

    Открих те в ирисите на красивата луна,
    оглеждаща се бледите сълзи на самотата.
    Сега те имам, но, с разкъсана душа,
    те пазя в тайна, скрита от Земята
    и нейните обичани деца.

    А как жадувам да извикам с пълен глас,
    че те намерих, ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 468 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-09 | Comments (0)

    Аз взирах се в студеното прозорче,
    броейки разтопените снежинки,
    претичващи по леденото блокче
    като прекрасни малки балеринки
    и мислех си за цветните къдрички
    на всяко есенно листенце
    и за онези малки сини птички,
    танцуващи с последните цветленца.
    И ненадейно, сякаш нереално,
    в една снежинкова сълза видях
    безброй нюанси-топли и студени-
    на всички цветове... и засиях!
    Помислих си как, стига да поиска,
    и с мъничко въображение и вяра,
    човек ще може да открие всичко,
    дори изминалата есен в зимната тиара.
    Category: Стихове | Views: 509 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-29 | Comments (1)

    Изправих се пред теб - безкрайно истинска,
    без капка смешен грим, без маска,
    до болка откровена и открита, искрена,
    въоръжена с чувства и слова.. И ласкаво,
    почти усмихнато, но не съвсем (поруменяла),
    разкрих ти тайните на моето съзнание.
    Открито ти разказах за мечтите си... А пребледнял,
    ти не понесе и отхвърли моето самопризнание.
    Category: Стихове | Views: 432 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-28 | Comments (0)

    (посветено на теб)

    Колко красиви сънища
    прелитат нощем край мен.
    Колко ужасно мъничък
    в тях е всеки проблем:
    Как да изпия кафето си-
    чисто или със захар?
    Да постоя с очилата си
    или пък да ги махна?
    Колко прекрасни мигове
    кръстосват пътеки пламенно
    в моите сънища... Диво е
    и е прекрасно, и шарено!
    И също е толкова нежно,
    и мило! От обич прелива
    сърцето на всяка надежда,
    в съня ми останала жива.
    И хората там се усмихват,
    и ти си сред тях! Тъй щастлив си!
    От радост душите преливат
    и поздравяват звездите.

    Звезди и луна се прегръщат,
    прощални слова мълвят си.
    Денят светъл пак се завръща.
    Целувам те за последно в съня си.

    Category: Стихове | Views: 481 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-21 | Comments (0)

    Очите ти се измениха с времето,
    Горчивина наля се в тихия им поглед,
    Лъчите им се замъглиха с бремето,
    Етажно разположено в душата ти... Не помня
    Дали на времето те гледах с радост.
    Ако е да, напукай се, за да не виждам
    Листенцата, пропити с' старост,
    О, мое огледало сиво.

    /по идея на Лу/
    Category: Стихове | Views: 1141 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-29 | Comments (1)

    В хладилника има плесенясало сирене
    и една скапана диня.
    В мивката - милиони чинии за миене,
    потънали в слуз и тиня.

    Прозорците-черни от мръсотия,
    нямат излаз навън;
    вратите-счупени, тук-там прогнили;
    по пода-коса и вълна.

    Таванът, напукан, в ъглите е сив
    от паяжини и пушеци,
    леглото-пропаднало, с пружини пробито
    стените-жълти, олющени.

    В сърцето на всеки човек има къщичка
    и за нея се грижи любимият.
    Ако него го няма, ако той я напусне,
    тя ще бъде болезнено срината.
    Category: Стихове | Views: 446 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-18 | Comments (0)

    Късна есен се разстла,
    всички розички засапаха.
    Капят шарени листа,
    оцветяват с радост плаха
    потъмнялата земя.
    Две врабчета чуруликат
    весело в прославен ден,
    песента им светло блика
    като изворът блажен.
    Някъде в небето свети
    лъч златиста светлина.
    Пада долу край полето,
    дето кипри се едно
    малко, закъсняло цвете.
    То разлиства се и носи
    аромат на летни дни.
    Закъсняла нежна роза
    малка пъпчица роди.
    Светна в миг небето сиво,
    Бог я тихо поздрави
    и видя, че е красива..
    Казваше се Емили.

    Category: Стихове | Views: 413 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-14 | Comments (0)

    Аз греша, но ти ми прощаваш,
    необятна, безкрайна Любов.
    Ти за мен най-доброто желаеш
    и за мен Си на всичко готов.

    Ти Си Светлият Лъч в тъмнината,
    Необятните Диви Поля,
    Ти Си Розата, скрита в душата,
    Красотата и Радостта.

    Ти даряваш ми разум и сила,
    все до мен Си през трудните дни.
    Аз живот съм от Теб придобила,
    който пазиш с горещи очи.

    Ти си Истина и Надежда
    и от Теб даваш късче на мен.
    От греховния път ме извеждаш
    и показваш ми верния ден.

    Ти си моят Творец и Спасител,
    моят Правилен Път в лабиринта,
    Всемогъщият ми Лечител,
    моята Светла, Премъдра Молитва.

    Ти си в мен и със мен, и до мен,
    и навсякъде, дето погледна.
    Ти си Истински! Вечен за мен!
    Аз обичам  Те до последно!

    Ти си моят Най-Добър Приятел,
    моят Цветен и Вечен Закрилник,
    Ти си Бог-моят Създател,
    в непрогледното - моят Светилник.

    Ти ме пазиш от злото прогнило,
    аз единствено само съм твоя!
    Ти обичаш ме то ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 447 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-22 | Comments (0)