Притихнали, белите къщи плуват в среднощен катран. Комините вече не пушат, прозорците гаснат. Не знам къде се е скрила луната... изглежда танцува мъгла. Не виждам звезди в тъмнината. Дори светофарът заспа. И само една приглушена безименна светлинка в далечната улица стене и морно мъждука едва. -Запалена бяла свещичка в ръката на беден поет огрява писалка и листче с написани два-три куплета. Бе писал среднощна поема и бе я поръсил с безверие. Зачудил се бе колко време живее любов без доверие.
