Притихнали, белите къщи
плуват в среднощен катран.
Комините вече не пушат,
прозорците гаснат. Не знам
къде се е скрила луната...
изглежда танцува мъгла.
Не виждам звезди в тъмнината.
Дори светофарът заспа.
И само една приглушена
безименна светлинка
в далечната улица стене
и морно мъждука едва.
-Запалена бяла свещичка
в ръката на беден поет
огрява писалка и листче
с написани два-три куплета.
Бе писал среднощна поема
и бе я поръсил с безверие.
Зачудил се бе колко време
живее любов без доверие.