Какво се крие зад тази маска
със снежнобялата коса,
която носиш като ужасен,
изпит от мъки, сив товар?

Дали усмивка, така прекрасна,
или света на старостта,
дали лазури, или смарагди,
или пък лещникова тъма?

Свали я утре, щом аз помина
и покажи се на света.
Ще бъда зад теб, ще сме двамина.
Не ще потънеш в самота.

Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?

Добър вечер. Помниш ли звездите,
толкоз гледани от двете ти очи,
пясъка, попиващ ти сълзите
и морето с белите коси?

Добър вечер, чуваш ли вълните,
пеещи в предишните лета
с вятъра, люлеещ  корабите
и снежнобелите им, от сатен платна?

Добър вечер. Моят ден отмина
в носталгична сива тишина.
Спомнях си как времето замина,
как бързо, бързо отлетя.

Добър вечер, как мина денят ти?
Липсват ли ти нашите гори?
Изпращам картичка, по път е.
Ще видиш родните си български земи.

Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие.Скръб.Самота.
Невежество.Хора-деца без усмивки.
Река от измама.Стопена душа.

Разбити сърца.Разруха.Надежда.
Борба за живот и живот след смъртта.
Объркани думи.Слова , скрити в прежда
от тънката нишка на чиста сълза.

Отпадъчни мисли.Бруталност.Умора.
Лъжи и убиди.Коварност.Злина.
Безжизнени образи.Свят без опора,
свят,в който не цари радостта.