Пороен дъжд ще отмие греховете

и от земята ще ги заличи,

ще капе кръв от ледовете,

морето в нова багра пак ще оцвети.

Листа ще капят, клоните ще са самотни,

ще съхне всяко цвете, всеки храст,

ще се спотайват и прозорци потни,

потъвайки в безкрайно нежен мраз.

Когато легне мъртво, веселото лято,

на власт ще дойде есента.

Когато не царува над небето щъркелово ято,

единствен споменът ще стопля сивата река.