Едно време в една страна
живяла една жена.
С един крак и една ръка
и гребенче, вместо коса.
А в двора й – една върба
и една неостригана овца.
До овцата – малка коза,
до козата – зелена гора,
над гората – бяла роса,
под росата – красиви цветя.
Тази баба се казвала Гена
и била преуморена,
сама за двора си се грижела засмяна
и го обличала всеки ден в нова премяна.
В чуден ден, в тринайстия петък,
баба Гена предеше на стан
и вретена шарена плетка
от злато, сребро и катран.
Доопреде си тя предивото
и облече го, рокличка бе,
със крилца, златолики и топли
и полетя над самото поле.
Срещна ангелче бяло и малко
и попита го що прави там,
то отвърна й – Миличка бабо,
аз при тебе дошло съм да ям.
Тя заведе го вкъщи на гости
и му сготви звезди и луна
с две движения леки и прости
и поднесе ги в райски стъкла.
Ангелчето изяде ги бързо
и от благодарност дари
на добричката баба премъдра
крак, ръка и спокойни дни.
by Nana
|
