Открих те в утринните капчици роса, танцуващи с листенцата на първото кокиче. Не бе открита официално пролетта, но беше там - донесе ми момиче с очи, дълбоки като езера.
Открих те в танца на златистите звезди, изписани като рисунка на безкрайното небе, разкриващо пред моите очи мил образ на притихнало дете, изгубено сред своите мечти..
Открих те в слънчевите галещи лъчи, играещи по кожата ми с радост. И като тях играй по нея ти... Мълчи и гледай само колко нежна сладост, усмихната, по устните пълзи...
Открих те в музиката на ветреца, свирукащ през бравата на вратата на стария, забравен днес творец, рисувал някога любов сред тишината на стария си прашно-сив дворец...
Открих те в ирисите на красивата луна, оглеждаща се бледите сълзи на самотата. Сега те имам, но, с разкъсана душа, те пазя в тайна, скрита от Земята и нейните обичани деца.
А как жадувам да извикам с пълен глас, че те намерих, че си тук, че си до мен; Открито да ти пращам ласки, страст, наместо да те туля във забвение като забравен стар иконостас. Уви. Но съм щастлива, без съмнение.
|