Упадък. Черен послеслов:
„Не  те обичам вече и си тръгвам”,
написан в смачкано писмо-
любовно сякаш, но погубва.

Възход. И ново писъмце:
„Излъгах те. Обичам те, оставам”
с рисунчица - червено сърчице
и снимка-спомен.. толкова е стара.

Упадък. Телефон звъни.
Слушалката ми праща тежки думи.
Развиках се. Развика се и ти.
Раздялата последва ни безшумно.

Възход. Звънецът на вратата…
и слизам да отворя.. Там си ти.
„Обичам те” пронизва тишината.
„Обичам те” – повторено кънти. ... Read more »

Вчера ли играх пред прага
на татковата мила къща?
Вчера ли "летях" с тояга
и уж ядосано се мръщех?

Помня, сякаш вчера беше-
залез слънце и.. "На вънка!"
На "Не се сърди човече"
ще ме бият и ще мрънкам.

После ще се гоним всички,
ще се хванем до един,
ще играем на "Жумичка"-
"пу за мен" ще изкрещим!

Тъй го помня. Сякаш тук,
тук пред мен като на лента
се показва - с лик и звук
цялото ми детство светло.

Толкова вода изтече,
дните отлетяха си.
Други ний сме - чужди вече
на децата в себе си.

Ако пътищата ни се разделят,
но не тръгнем успоредно,
а противоположно,

някой ден - обиколили света
ще се срещнем.
И пак ще сме заедно.

Отиде си светлият Май
с красивите пролетни дни
и с първия Юнен трамвай
лятото го смени.

Отиде си сладкият дъх -
последна въздишка за сбогом,
погалила земния мъх-
на него оставяше спомен.

Отиде си нежният глас
с последната месечна песен
в последния майски час-
от времето бързо отнесен.

Отиде си светлият Май
с красивите пролетни дни.
С последния майски трамвай
отиде си също и ти.

Далеч зад границите на реалността,
където феи пазят своите тайни
и бели ангели простират пухкави крила,
намерих обич, щастие безкрайно!

Там слънцето усмихва се с любов,
там феникси изливат своите песни
и няма сивота и гнет суров,
а всичко е тъй цветно, тъй чудесно!

Пенливи ручейчета гонят се в игра,
дъга се слави вечно над полята,
над всички пъстри пролетни цветя,
танцуващи и пеещи с тревата..

Там животинки весело сноват,
без страх, че някой ще им навреди
и облачета тихи мъдрят се над тях,
предупреждават ги, когато ще вали..

И там, сред тази красота,
сред тоз пейзаж, сред таз вълшебна степ-
намерих любовта и радостта,
намерих ги - в очите ти, във теб!

Небето плува в розови мечти..
пред мен стои-красиво и безгрешно
и с него диалози си шептим
и все го питам аз защо те срещнах...
А то ме гледа с пухкави очи
и кротко се усмихва, и ме милва,
чрез вятъра ми казва - не плачи...
А аз- защо те срещнах- пак го питам..
Защо се влюбих, как се случи тъй-
да мисля само, гледайки звездите,
за теб-с попарено сърце, затуй,
че си далеч, а аз съм черен скитник
в земята на проклетата любов
и лутам се-на всеки безразлична,
на теб дори... И глух е моят зов,
изгубен сред мъглите на нощта-
зовът на тъмнина и празнота...
Измамена, с прегризана душа,
за теб с небето тихичко си шепна.
И питам го, забулена с тъга..
все питам го защо  те срещнах.

Очите ми са две планети
и в тях живееш само ти...
Сърцето ми-остров в морето
и него с друг не го делиш..
Душата ми-пустинен вятър
и с него само ти летиш..
И мисълта ми-дъжд пороен-
единствено над теб вали...

Красиви мисли
откъм сърцето
нагоре литват-
там,към небето,
където нежен
и милващ вятър
ги чака-скришом-
да ги откара..
"Къде?"ме питаш
-Където влюбен
човек ги чака
и дружелюбно
говори с мрака
за тях немирно
и лее сълзи
така безспирно
от радост мила,
светла и крехка,
и някак дива.
Ех, нека, нека..

То е свято и чисто, крилато,
недокоснато от суета,
много, много по-скъпо от злато,
но като него не ражда злина.

И завист жиляща не пръска,
не излива ведра с грозота,
и отрова пенлива не пуска
като хладна бездушна змия.

То те гали и нежно ти шепне,
вдъхновява те и те краси,
то сърцето ти кара да трепне,
да се къпе в блажени мечти.

То ти пърха в снагата, когато
изненадващо се появи
и те топли с прегръдка приятна,
като майчината, почти..

То е всичко, което ти имаш,
благозвучно е като Москович;
до безкрайност от него ще взимаш..
то е чувство. Наричам го обич.

Обичай ме, докато още
в небето грее нежната луна,
обичай ме, сега е нощ,
а после ще е късно-през деня.
Не чакай, времето ще мине,
като изплашена от изстрел птичка
ще отлети, ще си отиде
като магия с него всичко...
Обичай ме, преди крилете
на вятъра да ме прогонят
и да си тръгна. Като цвете,
откъснато от своя корен-
принудено да е далеч от него,
понеже някой пожелал е
плътта и скромното му его
и връзката им разрушил е -

ще ме откъсне друг от теб
и с него аз ще си отида...