Колко красиви сънища прелитат нощем край мен. Колко ужасно мъничък в тях е всеки проблем: Как да изпия кафето си- чисто или със захар? Да постоя с очилата си или пък да ги махна? Колко прекрасни мигове кръстосват пътеки пламенно в моите сънища... Диво е и е прекрасно, и шарено! И също е толкова нежно, и мило! От обич прелива сърцето на всяка надежда, в съня ми останала жива. И хората там се усмихват, и ти си сред тях! Тъй щастлив си! От радост душите преливат и поздравяват звездите.
Звезди и луна се прегръщат, прощални слова мълвят си. Денят светъл пак се завръща. Целувам те за последно в съня си.
