... Read more »

Понякога ще броя звезди,
замислена и усмихната,
друг път ще летя в мечти,
очарована и притихнала..

Понякога ще гледам луната,
тя ще грее в душата ми,
погълната от светлината
на хиляди пустинни миражи..

Понякога ще се чувствам
опиянена от радост,
замаяно ще препускам
през кумирена сладост..

Понякога ще се сещам
как видях човек като мен,
ще се чудя дали ще го срещна,
но това ще е без значение...

Понякога ще откривам магия
в някой далечен облак
и истина с вяра ще пия,
потънала  в нежния спомен

за една цветна усмивка,
долетяла до мен безпричинно,
в която за два часа свикнах
да се преоткривам неспирно.

Понякога и ти ще си сещаш
за нашите мислени срещи.
И когато приказка срещнеш,
ще знаеш, че ще бъда отсреща.

И, когато "понякога" се стаи,
аз ще дойда отново при теб
с цитат от Екзюпери..
до тогава ще те пазя в сърцето си.
- твой Малък Принц.

и поетичността киселее.
Мечтая за зимните ледни очи-
студеният мраз да завее.

Тогава отново магия и цвят,
преливащи плавно в сърцето,
ритмично-римувано пак ще туптят,
рисувайки нежни поеми.

Сега няма време за тихи слова,
сега няма място за рими.
Сега на лице е само това,
че лятото шапката скри ми-

отнесе ми стихотворната реч
навярно навътре в морето
или в балкана, или дори по-далеч-
далеч от ума и сърцето.

Писах стихове и дълги поеми
за цветя, за любов, за живота,
за съвременност и безвремие,
че дори и за паяк и котка.

Посвещавах на вас и на други,
на природата и на смъртта,
ту лепях по една-две заблуди,
ту разкривах и истината.

Щом обикнех, веднага описвах
онова скрито чувство в душата-
еуфорично и толкова искрено,
и, признавам си, малко откачено.

Черна мъка щом в миг ме обземеше,
аз разказвах за нея римувано
и по малко-по малко олекваше,
сякаш болката беше сънувана.

И споделях емоции, чувства,
отношения, стари тревоги..
И живота си вливах в изкуство,
приближавах се бавно до Бога.

Но защо тази лирика цветна,
всеобразна и някак си жива,
днес изглежда ми толкоз далечна
и ми носи носталгия сива?

Стоя в училищният двор
сама, забравена за миг.
Пред мен-пороен дъжд вали,
във мен-разтърсва монолог..

И той в съзнанието ми
възвръща образ на жена.
И тя детенце е била..
и тя е имала мечти..

С любов усмихвала се е,
не е помисляла дори
какви неправедни злини
животът ще й поднесе.

А днес очите й тъжат,
сълзи болезнени блестят
и страховете я горят.
Изгонена е. И сама.

И всеки като нея - сам!
Привидно всичките са живи,
отвътре всички-полумъртви.
Защо живеят? Как? Не знам.

Тежи ми чуждата съдба-
що нечий гръб превива силно.
И повече от непосилно
ми е това да понеса.

Как има толкова тъга?
Светът е повече от сив.
Животът хич не е красив
за просяците в таз' Земя.

Упадък. Черен послеслов:
„Не  те обичам вече и си тръгвам”,
написан в смачкано писмо-
любовно сякаш, но погубва.

Възход. И ново писъмце:
„Излъгах те. Обичам те, оставам”
с рисунчица - червено сърчице
и снимка-спомен.. толкова е стара.

Упадък. Телефон звъни.
Слушалката ми праща тежки думи.
Развиках се. Развика се и ти.
Раздялата последва ни безшумно.

Възход. Звънецът на вратата…
и слизам да отворя.. Там си ти.
„Обичам те” пронизва тишината.
„Обичам те” – повторено кънти. ... Read more »

... Read more »

Вчера ли играх пред прага
на татковата мила къща?
Вчера ли "летях" с тояга
и уж ядосано се мръщех?

Помня, сякаш вчера беше-
залез слънце и.. "На вънка!"
На "Не се сърди човече"
ще ме бият и ще мрънкам.

После ще се гоним всички,
ще се хванем до един,
ще играем на "Жумичка"-
"пу за мен" ще изкрещим!

Тъй го помня. Сякаш тук,
тук пред мен като на лента
се показва - с лик и звук
цялото ми детство светло.

Толкова вода изтече,
дните отлетяха си.
Други ний сме - чужди вече
на децата в себе си.

Ако пътищата ни се разделят,
но не тръгнем успоредно,
а противоположно,

някой ден - обиколили света
ще се срещнем.
И пак ще сме заедно.

Отиде си светлият Май
с красивите пролетни дни
и с първия Юнен трамвай
лятото го смени.

Отиде си сладкият дъх -
последна въздишка за сбогом,
погалила земния мъх-
на него оставяше спомен.

Отиде си нежният глас
с последната месечна песен
в последния майски час-
от времето бързо отнесен.

Отиде си светлият Май
с красивите пролетни дни.
С последния майски трамвай
отиде си също и ти.