През лятото римата все ми горчи
и поетичността киселее. Мечтая за зимните ледни очи- студеният мраз да завее.
Тогава отново магия и цвят, преливащи плавно в сърцето, ритмично-римувано пак ще туптят, рисувайки нежни поеми.
Сега няма време за тихи слова, сега няма място за рими. Сега на лице е само това, че лятото шапката скри ми-
отнесе ми стихотворната реч навярно навътре в морето или в балкана, или дори по-далеч- далеч от ума и сърцето.
|