Небето плува в розови мечти.. пред мен стои-красиво и безгрешно и с него диалози си шептим и все го питам аз защо те срещнах... А то ме гледа с пухкави очи и кротко се усмихва, и ме милва, чрез вятъра ми казва - не плачи... А аз- защо те срещнах- пак го питам.. Защо се влюбих, как се случи тъй- да мисля само, гледайки звездите, за теб-с попарено сърце, затуй, че си далеч, а аз съм черен скитник в земята на проклетата любов и лутам се-на всеки безразлична, на теб дори... И глух е моят зов, изгубен сред мъглите на нощта- зовът на тъмнина и празнота... Измамена, с прегризана душа, за теб с небето тихичко си шепна. И питам го, забулена с тъга.. все питам го защо те срещнах.
Очите ми са две планети и в тях живееш само ти... Сърцето ми-остров в морето и него с друг не го делиш.. Душата ми-пустинен вятър и с него само ти летиш.. И мисълта ми-дъжд пороен- единствено над теб вали...
Красиви мисли откъм сърцето нагоре литват- там,към небето, където нежен и милващ вятър ги чака-скришом- да ги откара.. "Къде?"ме питаш -Където влюбен човек ги чака и дружелюбно говори с мрака за тях немирно и лее сълзи така безспирно от радост мила, светла и крехка, и някак дива. Ех, нека, нека..
Обичай ме, докато още в небето грее нежната луна, обичай ме, сега е нощ, а после ще е късно-през деня. Не чакай, времето ще мине, като изплашена от изстрел птичка ще отлети, ще си отиде като магия с него всичко... Обичай ме, преди крилете на вятъра да ме прогонят и да си тръгна. Като цвете, откъснато от своя корен- принудено да е далеч от него, понеже някой пожелал е плътта и скромното му его и връзката им разрушил е -
ще ме откъсне друг от теб и с него аз ще си отида...