Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  January 2023  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Entries archive
    « 1 2 3 4 5 6 7 ... 17 18 »
    Късна есен се разстла,
    всички розички засапаха.
    Капят шарени листа,
    оцветяват с радост плаха
    потъмнялата земя.
    Две врабчета чуруликат
    весело в прославен ден,
    песента им светло блика
    като изворът блажен.
    Някъде в небето свети
    лъч златиста светлина.
    Пада долу край полето,
    дето кипри се едно
    малко, закъсняло цвете.
    То разлиства се и носи
    аромат на летни дни.
    Закъсняла нежна роза
    малка пъпчица роди.
    Светна в миг небето сиво,
    Бог я тихо поздрави
    и видя, че е красива..
    Казваше се Емили.

    Category: Стихове | Views: 378 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-14 | Comments (0)

    Аз греша, но ти ми прощаваш,
    необятна, безкрайна Любов.
    Ти за мен най-доброто желаеш
    и за мен Си на всичко готов.

    Ти Си Светлият Лъч в тъмнината,
    Необятните Диви Поля,
    Ти Си Розата, скрита в душата,
    Красотата и Радостта.

    Ти даряваш ми разум и сила,
    все до мен Си през трудните дни.
    Аз живот съм от Теб придобила,
    който пазиш с горещи очи.

    Ти си Истина и Надежда
    и от Теб даваш късче на мен.
    От греховния път ме извеждаш
    и показваш ми верния ден.

    Ти си моят Творец и Спасител,
    моят Правилен Път в лабиринта,
    Всемогъщият ми Лечител,
    моята Светла, Премъдра Молитва.

    Ти си в мен и със мен, и до мен,
    и навсякъде, дето погледна.
    Ти си Истински! Вечен за мен!
    Аз обичам  Те до последно!

    Ти си моят Най-Добър Приятел,
    моят Цветен и Вечен Закрилник,
    Ти си Бог-моят Създател,
    в непрогледното - моят Светилник.

    Ти ме пазиш от злото прогнило,
    аз единствено само съм твоя!
    Ти обичаш ме то ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 409 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-22 | Comments (0)

    Рисувай ме с пастелите на любовта
    и оцветявай ме с усмихнати моливи.
    Нарисувай ми с нежността си крила,
    ако с тях не полетя - прости ми.

    И ако литна-пак не ме вини,
    а спомняй си ръцете ми горещи,
    и сълзи тежки не рони,
    а усмихни се за последната ни среща.

    А ако тръгна и се върна, знай,
    не ще помръдна никога отново-
    до тебе ще стоя до край,
    на мястото си - кат' олово.

    Но ако ти не ми дадеш
    криле рисувани, тогава
    и мен, и теб ще предадеш,
    и аз при теб не ще остана.

    Крилете-те са свобода!
    Без нея няма истина и сладост,
    без нея не живее любовта
    и тленно гасне жизнената радост.
    Category: Стихове | Views: 447 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-20 | Comments (0)

    Дете? Не мисля. Може би любов,
    покрита с нежна тъкан-бяла кожа
    и с два прозореца с неистово стъкло,
    и остър ум-като хиляда ножа.
    Дете? О, не, не си дете,
    децата буйстват във играта.
    Те нямат като твоето сърце,
    събиращо на куп хиляда свята.
    Те нямат в своите ръце
    парченца листчета с красиви думи,
    безкрайно каменни, а леки кат' перце
    и от мнозина - виждани като безумни.
    Те нямат своя Мистър Бог
    и не откриват Него в малкото глухарче,
    и мисълта им хич не е дълбока,
    не пеят весело като канарче.
    Ти-ангел, паднал от небето,
    със своя свят - пречист и смел!
    Ти вечно ще живееш във сърцето
    на онзи, кой' за теб е чел!
    Променяйки човешки светогледи
    и нрави най-различни, ти гориш!
    Той-пламъкът ти-винаги ще свети,
    ще грее в мъничките ни души!
    Category: Стихове | Views: 433 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-15 | Comments (0)


    Морето ще се разлюти
    и цар Тритон сломен ще падне,
    обляно в кървави сълзи-
    сърцето му от скръб ще пламне.

    Ще пръснат хиляди искри,
    ще блеснат странни аномалии-
    в небето ще танцуват не звезди,
    а демонични черни твари.

    Наместо почва, лава ще лежи,
    а в нея ще се пържи цял свят-
    като че Адът ще се възцари
    и Луцифер ще е богат!

    Снегът ще пари от горещина,
    небето ще е мораво червено,
    скалите яростно ще се топят,
    плътта ще се превърне в пяна.
    Category: Стихове | Views: 396 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-12 | Comments (0)

    Когато се обърна към света
    с разперени широко две ръце,
    с блестяща очна светлина
    и беличко букетче на лице,
    очакваща в замяна добрина,
    прегръдка нежна от вълшебен свят,
    аз виждам все горчивина
    с ядро, прогнило, в черен цвят;
    аз виждам гладните деца,
    лежащи по паважа леден,
    зад ъгъла - настървена ръка
    сред сенките причаква и ги дебне...
    И минувачи без лица
    подритват старецът с акордеона-
    като че с каменни сърца
    са всички до един. Стомана.
    Омраза вечно ги дълбае,
    злорадство редом с тях върви,
    зловещи сенки все ругаят,
    раздават без пари псувни.
    Един на друг са чужди всички
    и всеки, нищо, че боли,
    дори да не получи нищо,
    на другите ще навреди.
    Дори в семействата е тежко-
    за празник - малкото синче,
    наместо влакче или дрешка,
    шамари топли ще яде.
    И с гордо вдигнати глави,
    с безочието под ръка,
    вървят човеците сами
    и всеки с всеки друг е враг.
    А аз обръщам се към вас
    с разперени широко две ръце ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 420 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-12 | Comments (0)

    Домът ми е уютен и красив,
    безкрайно топъл в зимните тъми,
    тъй светъл е и тъй е приветлив,
    за нищичко не бих го заменила.
    В домът ми грее радостта,
    танцуват мънички цветя,
    от тях цъфти и свети любовта-
    огрява мъничката ми душа.
    Тук скрита съм от всичките злини,
    пълзящи, гърчещи се по земята.
    Тук никой няма да ме нарани-
    това е крепостта ми златна.

    Но идва утрешният ден-
    така неприветлив и ветровит..
    и строгостта му тласка се към мен,
    и ме изтласква силно настрани-
    далеч от моят дом уютен и красив..
    Category: Стихове | Views: 434 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-08 | Comments (0)

    Защо стоим сега? Защо стоим
    и пръст не мърдаме, а искаме промяна?
    Нима, ако не се обединим
    и с общи сили прави не застанем,
    друг някой ще ни вдигне на крака
    и, вместо нас, ще хвърля собствен труд?
    Нима ще видим някакъв напредък,
    ако не кажем "Аз, след мен - и друг!"?
    Защо стоим и чакаме, а вместо
    това не станем и не кажем "Аз
    ще бъда пръв, дори да не е лесно
    и няма друг да чакам в тоя час
    да предприеме мерки и да се събуди
    от мързеливия си робски сън!"
    Да мислим, че не можем - туй е лудост!
    Аз вярвам! Искам! Мога! Съм!

    И ако всеки днес си каже,
    че нищо няма да постигне сам,
    пред себе си ще си докаже,
    че е покрит с позор и срам.
    А ако някой каже "мога",
    след него ще го кажат други.
    Да вярваш-никак не е сложно.
    Защо живеете в заблуда
    и чакате? Ех, хора, хора..

    Category: Стихове | Views: 452 | Added by: NanaSky | Date: 2011-09-26 | Comments (0)

    Category: Проза | Views: 549 | Added by: NanaSky | Date: 2011-08-21 | Comments (0)