Колкото и рано да си легна, все ще заспя не по-рано от 4. Има една игра, която мозъкът ми не престава да играе. Наричам я Въпросителната игра. Простичка е, представлява една огромна невидима (а понякога видима, зависи от нагласата ми) въображаема сфера, пълна с въпроси. Подсъзнанието ми избира един от тях, разисква го и се старае да извлече от него други подвъпроси. Колкото повече подвъпроси извлече и им отговори, толкова повече точки печели. Понякога те са наистина много. Случвало се е от един съвсем простичък въпрос да създам десетки, стотици подвъпроси, които също имат своите… под-подвъпроси… Често с тези под-подвъпроси отговарям на други въпроси от сферата. Например, ако в нея има въпрос: „Защо хората мислят по различен начин” и въпрос: „Какво представлява Бог”, мога  така да извлека подвъпроси, че да стигна до отговора на вторият въпрос.

Понякога подвъпросите са толкова разчленени и отдалечени от същинският въпрос, че човек би си казал: ”те нямат нищо общо!”. Но всъщност имат, щом си ги задал, нали?

Ако си зададеш въпросът „Как е сътворен света” и започнеш да  разсъждаваш, можеш първо да се попиташ „Всъщност какво разбирам под думата съществувание?”.. После можеш да си кажеш: „Бог, Онази висша и могъща Сила, Онази Светлина, …”, от което ще излезе нов въпрос: „А всъщност Него кой го е създал?” Така започваш да се чудиш и дали изобщо има Бог, ако няма, тогава как тази  вселена е създадена, ако има-как изглежда, ако вярваш – какво ще се случи, ако не вярваш – пак какво ще се случи, ако се случи – как ще се чувстваш… От всички тези думички произлизат нови и нови въпроси и така от тема на тема, ти можеш да сътвориш цяла книга от, на пръв поглед, несвързани въпроси. Можеш от „Вкусна ли е салатата” да минеш през „Едно време как се държахте  едни с други” до „защо Земята се върти”.

Има безброй различни въпроси, които категоризирам. Категориите могат да бъдат толкова, колкото въображението и любопитството ти позволяват. Представляват астрономически, анатомични, зоологически, фантастични, технически, психологически, философски, исторически и така нататък до безкрай…

Понякога се питам защо изобщо си задавам тези въпроси, има ли смисъл  от това… и тогава се сещам, че, за да се чудя това, значи съм си задала въпрос… тогава всичко отново придобива дълбок смисъл и започвам да чувствам, че без въпроси, ние нямаше да съществуваме. Може би Бог (не може би, ами направо е така) се е зачудил какво ще се случи, ако създаде едно цвете. После е възникнал въпросът „как да се грижа за това цвете”. Така с въпроси е създал и нас. Така и ние живеем чрез тях. Нямаше да бъдем нищо, ако не се питахме нищо. Нямаше да знаем нищо и нямаше дори да можем да общуваме. Нямаше да можем да дадем обяснение, защото нямаше да има въпрос.

Един въпрос може да промени целият живот на човек.  Може да го накара да се замисли до такава степен, че да обърне внимание на всичко, свързано със собственият му свят, като по този начин го опознае и придобие представа за „изгледа” на своя Аз-образ.  Когато човек опознае себе си (което, разбира се, не може да се случи по никакъв начин, ако липсват въпроси, независимо дали зададени, или не), той застава лице в лице с добрите и лошите си черти, проблемите и предимствата в живота му. С въпроси като „Как да се справя с този проблем”, той започва да разсъждава и да разрешава. Колкото повече въпроси, свързани с проблема, задава и колкото повече гледни точки преценява и разглежда, толкова по-голяма става вероятността да разреши даденият проблем. Веднъж овладял способността да задава правилните въпроси и разбрал могъществото им, човекът бива максимално улеснен. За него вече няма невъзможни за разрешаване казуси, няма пречки и граници. Това доказва и хипотезата ми, че въпросите отключват не само отговори, но и свобода. Зададеш ли си въпрос и отговориш ли му, ти се освобождаваш от оковите на незнанието. Вече не си затворен между стените на неведението, вече знаеш и можеш. „С питане до Цариград се стига” – гласи една народна поговорка. И наистина е така. И до Луната можеш да стигнеш. Как? Много лесно! Интересуваш се. Интересуваш се от строежа на совалката, космическото пространство, нужните финансови средства, хранителни и питателни запаси, ПИТАШ за най-малките подробности, разбираш, тръгваш и.. ето те на Луната. Ако не ти стигат пари, започваш да се чудиш как да изкараш. Ако не помислиш хубаво, няма да се справиш. Ще си кажеш „пари не се изкарват толкова лесно, няма работа…”, но това е така, защото ти си решил да е така. Ако решиш да потърсиш начин, ще го намериш. Ще се запиташ коя е подходящата работа за теб, къде да  я намериш, как да приложиш знанията и уменията си и така с въпросите, които задаваш към себе си и към останалите, ще успееш.

Въпросите са важни и при отношенията между хората. Как ще разберем какво мисли и как се чувства един човек, ако не го попитаме? Невербалната комуникация не винаги е добре изразена. Не винаги можеш да  доловиш чуждото настроение по мимиките и жестовете, те понякога дори лъжат. А дори да го видиш, да го разбереш, ти пак си намесил въпрос. Питал си себе си – „Как се чувства човекът пред мен?” и си си отговорил, понеже си направил извод от видяното.

Може би въпросите не са най-важни в този свят, но е факт, че те присъстват навсякъде. Те са в теб, част от теб, те са ти. Можеш да определиш какъв е един човек дори само като слушаш внимателно какви въпроси задава. Ще разбереш какво го интересува, а щом знаеш това, значи знаеш и какъв е, и какъв би могъл да бъде. Примерно, ако едно дете ти задава въпроси като  „от какво се състоят пръстените на Сатурн” и  „кое е най-голямото съзвездие, за което си чувал”  , ще осъзнаеш, че се интересува от астрономия. Така ще си сътвориш хипотеза за неговото бъдеще. Може би това дете един ден ще отпътува извън планетата ни? Може би ще стане велик откривател? Ти ще започнеш да се чудиш.

Светът на въпросите е вълшебен, необикновен и необятен. Те са безкрайни и никой не знае от къде са се появили и до къде  могат да ни отведат. Могат да бъдат обикновени и често задавани, странни, рядко срещани, безпричинни.. но всички са интересни. Зависи как гледаш на тях. Един, съвсем обикновен за теб, въпрос, може да бъде ненормален за друг, чийто въпроси биха могли да се сторят странни на теб.. или пък не.

Мога да стоя  и да се чудя години наред, без да ми омръзне. И как би могло да ми омръзне? Жаждата за знание, любопитството – те нямат граници. Дори най-нелюбознателният човек си има нещо, за което се чуди, което „не му дава мира”, дори той постоянно се занимава с разрешаването на поставени от него (или от друго лице) казуси.

Дори животните се чудят. Когато си купиш домашен любимец и го внесеш вкъщи за пръв път, той започва да проучва. И, понеже според мен животните също разполагат с  разум, значи могат и да си задават въпроси. И го правят. И се чудят. И разбират. И живеят.

Каква е първата реакция на човек, когато види нещо непознато? – задава си въпросът „какво е това?”, последван от редица други.

Не можеш да стоиш, без да мислиш. С отворени очи ли си, ти виждаш. Виждаш бутилка от кока-кола. Мислиш за нея. Сравняваш я с нещо. Питаш се – какво прави там? Чия е? Защо е празна/пълна/отворена/затворена? Защо е стъклена/PVC? Какво има в състава на колата? Наистина ли първоначално тя е била зелена? Вреди ли на здравето ми? С какво? Какво друго вреди на здравето ми? Как да се предпазя? Как да предпазя децата си? Колко деца ще имам? Как ще се казват? Какво е значението на имената? Влияят ли върху живота на човек? Какво друго влияе?

И така от една, напълно незначителна, бутилка от кола, ти стигаш до „места”, за които дори не си знаел.  Това ме връща при верижната свързаност на въпросите, но няма да пиша сега за  това. Горепосочените въпроси са съзнателно зададени. Съществуват и несъзнателно зададени такива. Най-простичкият пример: когато магазинер ти подаде закупената от теб запалка и я погледнеш.

Лично аз си задавам такива въпроси понякога, че чак се учудвам от себе си. Понякога търся отговори с дни, с месеци.. докато не намеря правилният или най-приемливият. Не мога да оставя въпрос без отговор или поне хипотеза. Мога да го отложа за кратко време, но на края винаги се връщам на него. Ако се случи така, че  да не успея да разреша казус, който съм си поставила, сигурно ще се хвърля в Марица. Приемам твърде сериозно всеки един въпрос, който си задавам. Разбира се, има въпроси, на които не обръщам внимание. Такива са само част от тези, които ми задават други хора. Не мога да се интересувам от всичко и да обръщам внимание на всичко, нали?

Най-вълнуващият въпрос за цялото човечество си остава „Как сме създадени?”

Може би този въпрос ще ме хвърли в реката. Всъщност не, защото имам хипотези.. И все пак не са достатъчни. Ех, тази игра на съзнанието...

И сега, понеже имам странен стил на писане и пренасям хаотичността от главата ми на листа хартия /или в случая – електронната програма „Уърд”, за да изразя най-правилно себе си и всяка моя мисъл, ще сменя темата отново, рискувайки да загубя малкото си на брой читатели, като поговоря малко за планински диви кози.

Шегувам се.