Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  October 2011  »
SuMoTuWeThFrSa
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2011 » October » 17 » Колкото кратко - толкова и дълбоко
    9:59 PM
    Колкото кратко - толкова и дълбоко

    "Когато си малък, всяко вълшебство ти се струва възможно. Когато пораснеш, всяка възможност за  теб е вълшебство."

     

    Беше една от онези безкрайно красиви нощи, в които човек има чувството, че живее в приказка. Луната беше пълна и светеше в оранжево-златисти нюанси, тайнствена и вълшебна, великолепна. В небето нямаше нито едно облаче, беше обсипано с многобройни танцуващи звезди, носещи всекиму радост и повод за размисъл. Тротоарите бяха тихи и приветливи. Дръвчетата, отдавна потънали в сънен разкош,  съвсем леко и грациозно поклащаха нежните си клонки и листенца, погалени от лекият летен ветрец.  Уличните лампи създаваха сякаш семеен уют. Единствено песните на щурчетата и ромона на реката огласяха и оцветяваха цялата тази феерия, придавайки цялост и завършеност на цялата тази умопомрачителна картина.

    Мария се разхождаше с глава, вдигната нагоре към безкрайността и гледаше. Гледаше падащите звезди. Гледаше танцуващите звезди. Гледаше звездите, които просто си стояха и си светеха. Гледаше луната. Гледаше короните на дърветата. Усмихната.  

    Category: Проза | Views: 529 | Added by: NanaSky | Rating: 5.0/3
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: