"Когато си малък, всяко вълшебство ти се
струва възможно. Когато пораснеш, всяка възможност за теб е вълшебство."
Беше
една от онези безкрайно красиви нощи, в които човек има чувството, че живее в
приказка. Луната беше пълна и светеше в оранжево-златисти нюанси, тайнствена и
вълшебна, великолепна. В небето нямаше нито едно облаче, беше обсипано с
многобройни танцуващи звезди, носещи всекиму радост и повод за размисъл. Тротоарите
бяха тихи и приветливи. Дръвчетата, отдавна потънали в сънен разкош, съвсем леко и грациозно поклащаха нежните си
клонки и листенца, погалени от лекият летен ветрец. Уличните лампи създаваха сякаш семеен уют.
Единствено песните на щурчетата и ромона на реката огласяха и оцветяваха цялата
тази феерия, придавайки цялост и завършеност на цялата тази умопомрачителна
картина.
Мария се разхождаше с глава, вдигната нагоре към
безкрайността и гледаше. Гледаше падащите звезди. Гледаше танцуващите звезди.
Гледаше звездите, които просто си стояха и си светеха. Гледаше луната. Гледаше
короните на дърветата. Усмихната.
|